Читать «Белият огън» онлайн - страница 61

Файн я гледаше с поглед, който казваше, че интер­вюто е свършило. Оставаше само още един въпрос.

-      Каква е заплатата? - попита тя.

Очите на Файн се разшириха от изненада.

-      Заплата? Ще живееш без пари в голяма, красива къща почти в средата на Роринг Форк и очакваш да ти плащам? Имаш късмет, че не ти искам наем.

След това я поведе обратно към вратата.

17

Арназ Джонсън, фризьор на звез­дите, беше виждал много странни хора навремето, докато висеше в известната Биг Пайн Лодж на върха на планината Ро­ринг Форк - филмови старлетки, изтупани сякаш за Оскарите; милиардери, придружаващи своите любовници-трофеи, увити в норки и самури; пеевдоиндианци в дизайнерски еленови кожи за десетки хиляди до­лари; фалшиви каубои с шапки „Стетсън“ и ботуши с шпори. Арназ наричаше това Парад на нарцисистите. Малцина от тях можеха да карат ски. Парадът беше причината Арназ да си купи сезонна карта и да взима лифта до хижата един или два пъти седмично. Това и атмосферата на тази най-известна скиорска хижа в За­пада с нейните стени от греди, украсени с антични ки­лими на навахо, масивните полилеи от ковано желязо и ревящата камина - толкова голяма, че вътре можеш и вол да опечеш. Да не говорим за стъклените стени, от които се откриваше триста и шейсет градусова глед­ка към океана от планински върхове, които в момента бяха сиви и мрачни под смрачаващото се небе.

Обаче Арназ никога не беше виждал подобен на гос­подина, седнал сам на малка маса пред огромния прозо­рец, със сребърна плоска манерчица с неизвестна напит­ка пред себе си, втренчил поглед в заснежения Смъглърс Сърк с неговия комплекс от древни, отдавна изоставени миньорски постройки, струпани около голямата разхло­пана дървена сграда, коя го подслоняваше известната ирландска помпа - великолепен пример на инженерното изкуство от XIX век. Някога най-голямата помпа в света сега се беше превърнала в ръждясала коруба.

Арназ наблюдаваше този призрачен човек с увлече­ние вече над половин час, през който мъжът не беше помръднал и с кутре. Фризьорът беше познавач на мо­дата и оценяваше дрехите на непознатия. Мъжът беше с черно палто от най-висококачествена вълна на викуня, със стилна кройка, но Арназ не можа да познае мар­ката. Палтото беше разкопчано и под него мъжът носе­ше ушит по поръчка черен костюм с английска кройка, вратовръзка от „Дзеня“ и разкошен кремав копринен шал, небрежно увит около врата. Този ансамбъл за­вършваше, и то буквално, с нелепа черна мека шапка от 60-те години на XX век върху бледата, подобна на череп глава на мъжа. Макар в голямата зала на хижата да беше топло, той изглеждаше студен като лед.

Не беше актьор. Арназ беше любител на киното и знаеше, че никога не го е виждал на големия екран дори и в епизодична роля. Със сигурност не беше бан­кер, мениджър на хедж фонд, изпълнителен дирек­тор, адвокат или някакъв друг финансов или бизнес магьосник. В тези среди подобен стил на обличане би бил напълно неприемлив. Обаче не беше и позьор, за­щото носеше дрехите си небрежно и равнодушно, все едно се беше родил с тях. Беше твърде елегантен, за да е в интернет търговията. Какъв беше този човек?