Читать «Белият огън» онлайн - страница 62

Гангстер?

В това имаше смисъл. Беше престъпник. Много, много успял криминален тип. Може би руснак. Има­ше леко чуждестранно излъчване с тези светли очи и високи скули. Или руски олигарх. Не... къде са жените му? Руските милиардери, които идваха в Роринг Форк, а те не бяха никак малко, винаги се движеха с тълпа напети курви.

Арназ беше озадачен.

Пендъргаст чу, че някой го заговори, и бавно се обърна, за да види началник Стенли Морис, който се приближаваше към него през голямото помещение.

-      Може ли?

Пендъргаст разтвори ръка в бавна покана да седне.

-      Благодаря. Чух, че сте тук горе.

-      И как го чухте?

-      Ами... агент Пендъргаст, не може да се каже, че сте незабележим.

Мълчание. След това Пендъргаст извади малка сре­бърна чашка от палтото си и я сложи на масата.

- Шери? Това е едно твърде посредствено „Амонтиладо“, но въпреки това е пивко.

-      О, не, благодаря - Началникът изглеждаше неспо­коен и на два пъти смени позата си. - Вижте, разбирам, че сгафих с... ъъъ... вашето протеже госпожица Суонсън, и се извинявам. На общото събрание си го заслу­жих. Нямате представа какво е да си началник на поли­цията в град като този - всеки те тегли към себе си.

-      Съжалявам, че го казвам, но дребният ви проблем не ме интересува - Пендъргаст си сипа малка глътка шери, след това го гаврътна с едно грубо движение.

-      Чуйте - началникът отново се размърда на стола, - дойдох да ви помоля за помощ. Стовари ни се това ужасно четворно убийство и местопрестъпление от един акър с невероятна сложност. Всички мои съдебни експерти спорят помежду си и с инспектора от пожарната. Парализирани са, никога не са виждали подобно нещо... - Гласът му се пречупи. - Вижте, момичето - Джени, беше моя стажантка. Беше добро дете... - Той успя да се стегне. - Имам нужда от помощ. Нефор­мално. Съвети - това е всичко, за което моля. Нищо официално. Проверих служебното ви досие - много впечатляващо.

Бледата ръка отново се промъкна към плоската, сипа глътка, която беше гаврътната по същия груб на­чин. После настъпи мълчание. Най-накрая Пендъргаст заговори:

-      Дойдох да спася своето протеже - както го наре­кохте - от вашата некомпетентност. Целта ми - моята единствена цел - е да помогна на госпожица Суонсън да си свърши работата, без госпожа Кърмоуд или някой друг да ѝ се бърка. След това ще напусна този перверзен град и ще се кача на самолета за Ню Йорк с най-голяма готовност.

-      Сутринта бяхте на мястото на пожара. Показали сте значката си, за да минете зад полицейската лента.

Пендъргаст махна с ръка да отхвърли тези думи, все едно гонеше муха.

-      Бяхте там. Защо?

-      Видях огъня и изпитах леко любопитство.

- Казахте, че ще има още. Защо го казахте?

Друго махване с ръка.

-      По дяволите! Защо го казахте?

Нямаше отговор.

Началникът стана.

-      Казахте, че ще има още убийства. Хвърлих око на биографията ви и осъзнах, че вие единствен сред всички нас може да знаете. Казвам ви, ако има още, а вие отказвате да помогнете, тези убийства ще легнат на вашия гръб. Кълна се!