Читать «Белият огън» онлайн - страница 60
Дъглас Престън
- И всичко това може да се следи чрез интернет? - поиска да се увери Кори. Не ѝ се нравеше идеята да бъде предмет на наблюдение от далечен воайор.
- Не. Тази част от умната система не беше свързана с интернет. Спряхме работата по системата за безопасност, когато решихме да продадем къщата. Нека новият собственик поеме разходите. Обаче и така работи добре. - Файн посочи друг бутон. - Можеш и да разделиш екрана, ако натиснеш няколко пъти това копче. - За първи път той изглеждаше до известна степен заинтересуван. Показа ѝ как става и картината се раздели на две. На лявата половина от екрана се виждаше оригиналното изображение на автомобилната алея, а дясната показваше изглед към клисурата. Повторното неколкократно натискане на бутона раздели екрана на четири, после на девет, на шестнайсет все по-малки изображения, всяко от различна камера.
Любопитството на Кори бързо намаля.
- А как се действа с алармата? - попита тя.
- Така и не беше инсталирана. Затова ми трябва някой, който да пази къщата.
Файн загаси лампата, излезе от помещението и я поведе отново надолу по коридора и накрая през вратата в неговия край. Изведнъж къщата стана различна. Вече не се виждаха скъпи произведения на изкуството, свръхмодерни мебели, светещи почти професионални уреди. Пред тях лежеше къс коридор с по две врати от всяка страна. Той свършваше при друга врата, която водеше към малка баня с евтино обзавеждане. Подът беше покрит с балатум, а по картонените стени нямаше картини. Всички повърхности бяха боядисани в крещящо бяло.
- Това са жилищата за прислугата - обяви Файн гордо. - Тук ще се настаниш.
Кори се приближи и надникна през вратите. Двете отляво се отваряха към две спални почти с големината и аскетизма на манастирски килии. Една от вратите от дясната страна водеше към кухня с хладилник и евтина готварска печка. Другата врата водеше към нещо, което приличаше на малък килер. Беше едва няколко пръста по-широка от стаята ѝ в Базалт.
- Както казах, тръгвам след малко - продължи Файн. - Да се върнем в хола и ще ти дам ключа. - Някакви въпроси?
- Къде е термостатът? - Кори се прегърна с две ръце, за да престане да трепери.
- Ето тук. - Файн излезе от помещенията за прислугата, тръгна надолу по коридора и зави към всекидневната. Да, на стената имаше термостат, обаче покрит с пластмасов капак с ключалка.
- Десет градуса - обяви Файн.
Кори го изгледа.
- Моля?
- Десет градуса. За толкова съм го нагласил и ще остане така. Няма да харча повече пари за къщата, отколкото е нужно. Ако мъжкараната иска - да плаща режийните. И още нещо - използвай колкото може по-малко електричество. Няколко лампи, само най-нужното. - В този миг сякаш го осени някаква мисъл. - Между другото, показанията на електромера и термостата са качени в интернет, така че мога да ги следя от айфона.
Кори погледна към заключения термостат с тъга. Страхотно.
