Читать «Белият огън» онлайн - страница 59

Водеше я надолу по коридора. Къщата имаше тол­кова странно вътрешно разпределение, колкото беше грозна. Сякаш се състоеше от един-единствен безкра­ен коридор, който завиваше от време на време, за да бъде в съзвучие с топографията. Всички важни поме­щения бяха от лявата страна и гледаха към клисурата. Останалите: баните, килерите, работните помещения - от дясната страна. Подобно на слепи циреи върху крайник. Доколкото можеше да предполага, вторият етаж сигурно имаше същото разпределение.

-      Какво има тук? - попита Кори, спирайки пред една полуотворена врата отдясно. Вътре нямаше лам­па на тавана, но въпреки това помещението беше осве­тено от призрачното сияние на дузина червени, зелени и кехлибарени точки.

Файн се спря.

-      Това е техническото пространство. Трябва да ви­диш и него.

Той отвори вратата и запали лампата. Кори се озова пред смайващо изобилие от пултове, екрани и инстру­менти.

-      Разбира се, тази къща е от „умните“ - обясни Файн. - Всичко е автоматизирано и можеш да го на­блюдаваш оттук: състоянието на генераторите, елек­трическата мрежа, охранителната система, системата за наблюдение. Струва цяло състояние, но ми спести много пари от застраховките. Освен това е свързано и достъпно през интернет. Мога да управлявам всичко от компютъра си в Ню Йорк.

А, значи това искаше да каже с „ще те държа под око“, помисли си Кори.

-      Как работи системата за наблюдение?

Файн посочи голям плосък панел, до него малък компютър, а под него устройство, което приличаше на ди види плеър, прекарал диета от стероиди.

-      Камерите са общо двайсет и четири. - Той натисна едно копче и плоският панел заработи, показвайки кар­тина от всекидневната. В левия долен край на картината имаше номер, а под него течеше лента с датата и часа. - Тези двайсет и четири копчета тук са за всяка от камери­те. - Файн натисна бутона с надпис „автомобилна алея“ и изображението се смени. На екрана се появи картина от - разбира се, какво друго би могло да бъде - автомобилната алея, с нейната кола под наем в главната роля.

-      Можете ли да управлявате камерите? - попита Кори.

-      Не. Обаче всяко движение, уловено от сензорите, задейства камерата и записът се съхранява на твърдия диск. Ето, виж сама. - Файн посочи екрана, където в момента елен пресичаше автомобилната алея. Докато се движеше, фигурата му беше заобиколена от облак черни квадратчета - подобни на прозореца на дигита­лен фотоапарат - които последваха животното. В съ­щия момент голямо червено „Д“ се появи на екрана.

-      „Д“ за движение - обясни Файн.

Еленът беше изчезнал от екрана, но червената бук­ва остана.

-      Защо още се вижда „Д“? - попита Кори.

-      Защото, когато една от камерите улови движение, записът се съхранява на твърдия диск. Записът започва от мига на регистриране на движението и продължа­ва минута след неговото спиране. След това, ако няма повторно движение, „Д“ изчезва.

Движение.