Читать «Белият огън» онлайн - страница 58

Но когато се озова пред къщата, за да се срещне със собственика, ентусиазмът ѝ се изпари. Макар къщата технически да беше в Роринг Форк, тя се издигаше далеч в подножието на планината, напълно изолирана в края на километър и половина извиващ се към нея частен път. Беше огромна, но с онзи мрачен постмоде­рен дизайн от стъкло, стомана и шисти и приличаше повече на скъпа зъболекарска клиника, отколкото на дом. За разлика от повечето големи къщи, които беше видяла да стърчат по хълмовете и от които се открива­ше фантастична гледка, тази беше построена на склон, на практика във вдлъбнатина в планината, заобиколе­на от три страни с високи ели, които сякаш потапя­ха сградата във вечен мрак. Откъм четвъртата страна имаше дълбока заледена клисура, която завършваше в река от заснежени скални блокове. По ирония повече­то от прозорците със слоести стъкла гледаха към тях. Обстановката беше толкова агресивно съвременна, че наподобяваше затвор по своята аскетичност: много хром, стъкло и мрамор. Никъде не се виждаше прав ъгъл освен при вратите. Стените бяха покрити с ухи­лени маски, космати тъкани и други страховити на вид произведения на африканското изкуство. Освен това сградата беше студена - почти толкова, колкото скла­да, където работеше. Кори не свали палтото си по вре­ме на цялата обиколка.

-      Тази води към второто мазе - обясни Файн, спря и посочи една затворена врата. - Долу е по-старата печ­ка. Тя отоплява източната четвърт от къщата.

Отоплява. Да, бе, дръжки отоплява.

-      Второто мазе? - попита Кори на глас.

-      Това е единствената запазена част от оригиналната къща. Когато съборили колибата, строителят запа­зил мазето, за да го включи в новата къща.

-      Тук е имало колиба?

Файн се изсмя.

- Наричала се Рейвънс Ръвин Лодж, но всъщност била съвсем обикновена колиба. Един фотограф я ползвал като база, когато излизал в планината да сни­ма. Казвал се Адамс. Чух, че бил известен.

Адамс. Ансъл Адамс? Кори си го представи. Няко­га тук е имало уютна, проста малка колиба, сгушена между боровете, докато не са я съборили заради тази чудовищна постройка. Не се изненада, че Файн не зна­еше кой е Адамс - само някой еснаф или бъдещата му бивша съпруга можеха да накупят тези шантави про­изведения на изкуството.

Самият Хорас Файн беше студен като къщата. В Манхатън управляваше някакъв хедж фонд. Или аме­риканският клон на чуждестранна инвестиционна банка? Кори не беше слушала внимателно, когато ѝ каза. Хедж фондове, банкови клонове - всичко това беше мъгла за нея. За щастие, изглежда, не беше чу­вал за нея и за скорошното ѝ пребиваване в местния затвор. Беше изяснил недвусмислено, че ненавижда Роринг Форк, мрази къщата и му се повдига от жената, която го бе накарала да я купи и сега правеше всичко възможно да затрудни колкото може повече неговите опити да се отърве от нея. През последните двайсет минути три пъти я нарече „мъжкараната“ пред Кори. Единственото, което искаше, беше да настани някого да пази къщата, а той да се върне обратно в Ню Йорк. Колкото по-скоро, толкова по-добре.