Читать «Белият огън» онлайн - страница 57

Лицето на началника беше посивяло като маджун. Той раздвижи уста, но не се чу никакъв звук.

-      Глупости - изригна Чивърс яростно. - Това е на­хлуване в дома и грабеж. И преди съм виждал подобно нещо. Престъпниците нахлуват, намират две хубави момичета, забавляват се с тях, натоварват се със скъ­поценности и изгарят къщата до основи, защото си мислят, че така ще унищожат доказателствата. Особе­но ДНК-то вътре в момичетата.

-      Да, но не са взели скъпоценностите, както сам от­белязахте в диктовката си преди малко, когато споме­нахте няколкото бучки злато, които сте открили.

-      Чакайте малко! Вие сте ме подслушвали? Кой сте вие, а? - Чивърс се обърна към началника. - Този чо­век служебно лице ли е?

Началникът прокара подгизналата си носна кърпа по челото. Изглеждаше нерешителен и уплашен.

-      Моля, стига толкова.

Мъжът в черно го изгледа продължително със сре­бристите си очи, после вдигна безгрижно рамене.

-      Не съм тук по служба. Аз съм просто свидетел, който изказва своите впечатления. Затова, господа, ще ви оставя да си вършите работата.

След тези думи се обърна и си тръгна. Но след ня­колко крачки се спря, за да каже през рамо:

-      Обаче искам да добавя, че може да има... още.

След това си тръгна, промъкна се под полицейската лента и изчезна сред тълпата любопитни.

16

Хорас П. Файн Трети се завъртя на пета и изгледа Кори от горе до долу, сякаш сега се беше сетил нещо.

-      А имаш ли опит с пазене на къща? - попита той.

-      Разбира се - отговори бързо Кори. Това беше до­някъде вярно, защото беше пазила караваната им, ко­гато майка ѝ излизаше за целонощен гуляй. А и преди това бе прекарала шест месеца в апартамента на баща си, когато той беше отишъл на онзи панаир в Питсбърг.

-      Обаче никога не съм пазила толкова голям дом - добави тя, докато се оглеждаше.

Файн я гледаше подозрително, но може би просто така си гледаше. Струваше ѝ се, че всяка сричка, която произнася, се посреща с недоверие.

-      Хубаво, нямам време да проверявам препоръките ти - отговори той. - Човекът, с когото се бях разбрал да заеме мястото, се отказа в последния момент, а аз закъснявам за Ню Йорк. - Очите му леко се присвиха. - Обаче ще те държа под око. Следвай ме, ще те заведа в твоята стая.

Кори последва мъжа надолу по дългия ечащ от стъпките им коридор на първия етаж, докато се чуде­ше как Хорас П. Файн планира да я държи под око от разстояние повече от хиляда и шестстотин километра.

В началото ѝ се беше сторило истинско чудо. Нау­чи за работата съвсем случайно от неволно подслушан разговор в едно от кафенетата за къща, която се нуждае от пазач. След няколко телефонни обаждания стигна и до собственика на голямата къща. Щеше да е идеално, защото се намираше в Роринг Форк. Вече нямаше да се налага да кара по двайсет километра в едната посока, за да се върне във въшливата си мотелска стая. Освен това можеше да се нанесе още днес. А и щеше да печели пари, вместо да харчи, и щеше да го прави стилно.