Читать «Белият огън» онлайн - страница 56

С гримаса на лицето свърши с работата по послед­ния плик за доказателства и грижливо го запечата. Беше завършил диктовката на впечатленията си пред цифровия диктофон, докато още бяха пресни. Трябва­ше да внимава да направи всичко по правилата. Това щеше да е огромен случай, може би дори щеше да до­бие национални измерения.

Чу шум зад себе си, обърна се и видя началник Морисън да идва към него. Човекът имаше вид на напъл­но съсипан.

-      Извини ме за реакцията ми преди малко - измър­мори Чивърс.

-      Познавах семейството - каза му началникът. - Едно от момичетата работеше като стажантка в моя офис.

Чивърс поклати глава.

-      Съжалявам.

-      Бих искал да чуя твоята реконструкция на пожара.

-      Мога да ти кажа първите си впечатления. За лабо­раторните резултати ще се нужни няколко дни.

-      Продължавай.

Чивърс си пое дълбоко дъх.

-      Мисля, че мястото, откъдето огънят е започнал, е или банята на втория етаж, или спалнята над всеки­дневната. И двете помещения бяха залети обилно с ка­тализатор. Толкова много, че извършителят е трябвало бързо да се махне от къщата. И в двете помещения има човешки останки.

-      Искаш да кажеш, че Бейкърови... жертвите... са изгорени с катализатор?

-      Да, две от тях.

-      Живи?

Боже, какъв въпрос.

-      Този въпрос трябва да почака отговор от патолога. Съмнявам се, че са били живи.

-      Слава богу!

-      Още две жертви намерих при задната врата - ве­роятно извършителят се е измъкнал оттам. Имаше и труп на куче.

-      Рекс - промълви началникът на себе си и избърса челото си с трепереща ръка.

Чивърс забеляза същия мъж в черно, когото бе ви­дял преди малко, вперил очи в тях. Той се смръщи. Защо бяха пуснали представителя на погребалната агенция зад кордона?

-      Мотив? - попита началникът.

-      Само предполагам - продължи Чивърс, - но от трийсетгодишния си опит в занаята, мога да кажа, че имаме нахлуване в дома, грабеж и вероятно сексуал­ни престъпления. Фактът, че цялото семейство е било подчинено и контролирано, ми навява мисълта, че може би става дума за няколко престъпници.

-      Не е било грабеж - чу се мек провлачен говор.

Чивърс завъртя рязко глава и видя, че мъжът в че­рен костюм някак бе успял да се промъкне до тях, без да го забележат, и сега стоеше отзад.

Чивърс се смръщи още повече.

-      Сега говоря с началника. Нали нямате нищо против?

-      Разбира се. Обаче, ако ми позволите, бих искал да споделя няколко наблюдения за доброто на разследва­нето. Един обикновен крадец не би си направил труда да върже жертвите си и да ги изгори живи.

- Живи? - извика началникът. - Откъде знаете?

-      Садизмът и яростта, които се четат в кулминация­та на това престъпление, са почти осезаеми. Садистът желае да види как жертвата му страда. От това черпи своето удовлетворение. Да върже някого за леглото, да го полее с бензин и да го запали - как може да има удо­влетворение в това, ако човекът вече е мъртъв?