Читать «Белият огън» онлайн - страница 55

Ужасът от случилото се и лицето на Джени Бейкър - толкова сериозно и красиво - я преследваха. Съсре­доточи се върху работата си, каза си тя, стегна се и се приготви да постави друга кост върху предметната масичка.

Това, от което имаше нужда, бяха други останки за сравнение. Пендъргаст беше казал, че ще ѝ помогне да открие оше наследници. За миг спря работа, за да обмисли какво я дразнеше в това. Силата на личността му беше такава, че властваше над всяка ситуация, в която попадне. Това обаче беше неин проект и тя иска­ше да го осъществи по свой начин. Не желаеше хората в „Джон Джей“ и особено нейният научен ръководи­тел да отрекат работата ѝ заради подкрепата на важен агент от ФБР. Дори най-малката помощ от него може­ше да замърси нейното постижение и така да им пре­достави възможност да отрекат цялото.

После Кори прогони и тази мисъл. Този човек току-що беше спасил възможността ѝ за кариера, а може би и живота ѝ. Впрочем да проявява такива собствениче­ски инстинкти беше егоистично. Между другото Пен­дъргаст винаги избягваше лаврите и публичността.

Тя свали ръкавиците си, за да сложи един голям пи­щял на предметната масичка, и започна да я намества, докато светлината не падне на нея под нужния ъгъл. По него личаха същите следи като по другите кости: фрактура без следи от оздравяване, белези от драскане и най-ясната следа от зъби досега. Хората, които са на­правили това, трябва да са били ненормални. А може да са били много, ама много ядосани?

Ръцете ѝ бяха на път да замръзнат, но тя успя да на­прави още снимки, преди да се наложи да спре, за да ги стопли на вентилаторната печка.

Разбира се, беше възможно това да е изолиран слу­чай. Другите хора може би наистина бяха убити от мечка. В статиите се цитираха свидетели, които били видели животното, а в един случай открили миньор, когото мечката изяждала в момента. Или най-малкото, глозгала костите му. Кори се почувства силно изкуше­на да провери в някой от другите ковчези, но устоя на подтика. От сега нататък щеше да прави всичко изцяло по правилата.

Когато почувства ръцете си отново, се изправи. Ако другите останки докажат, че това е работа на банда убийци, нейната теза трябваше да бъде променена. Щеше да се окаже изправена пред необходимостта да документира серийно убийство отпреди сто и петде­сет години. Това щеше да е страхотно и да даде голям тласък на развиващата ѝ се кариера. Ако, разбира се, успееше да разреши случая.

15

Лари Чивърс стоеше до пикапа си, докато запечатваше найлоновите пликове с проби с помощта на импулсна лепачка и довършваше диктовката на бележки­те и наблюденията си. Беше се съвзел от припадъка, но не и от усещането за яростно неудобство пред хората. Нещо подобно не му се беше случвало досега. Никога. Имаше чувството, че всички го гледат и си шепнат по негов адрес.