Читать «Белият огън» онлайн - страница 51
Дъглас Престън
Чивърс нарами чантата си и кимна на Морис:
- Готов съм.
- Добре - отговори началникът разсеяно. - Чудесно. Руди ще те води.
Пожарникарят на име Руди вдигна лентата за Чивърс, който го последва надолу по тухлената пътека и през мястото, където е бил входът. Мястото на пожара вонеше силно на изгоряла и влажна пластмаса, дърво и полиуретан. Все още се усещаше остатъчна топлина. Въпреки отрицателната температура къщата продължаваше да изригва облаци пара към студеното синьо небе. Макар да беше длъжен да носи каска, Чивърс не си сложи дихателния апарат: гледаше на себе си като на старомоден пожарен инспектор, достатъчно сериозен, разчитащ повече на интуицията и оставящ науката на лабораторните плъхове. Беше свикнал с вонята, освен това носът му беше нужен, за да подуши останките на възможен катализатор.
След вратата, в онова, което някога е било коридор, той се спря. Вторият етаж беше рухнал върху първия, предизвиквайки пълна бъркотия. Едно стълбище свършваше в небето. Локвички стъкло и метал се бяха оттекли в ниските части заедно с купчини строшени от горещината порцеланови съдове.
Той мина от коридора в помещение, което очевидно е било кухня, преценявайки характера на горенето. Първата задача в неговата работа беше да реши дали става дума за палеж и дали е извършено престъпление. И Чивърс вече беше сигурен, че е било извършено. Само катализатор би могъл да накара огъня да гори толкова бързо и с толкова висока температура. Това се потвърди, когато огледа кухнята и откри бледи следи от заливане върху останките от шистовия под. Той коленичи, извади апарат за установяване на въглеводород и взе няколко проби от въздуха, като го местеше насам-натам. Средна работа.
Все още на колене, заби нож в изгорелия, лющещ се под, след това използва пинсета, пускайки доказателството в найлонов плик. Кухнята беше хаос: всичко разтопено, изгоряло, разтворено. В нея беше паднала една от тоалетните на втория етаж с останките от емайлирана вана с лъвски крака и отломки от мивка, тоалетна чиния и подови плочки и стени. Всичко беше скупчено и разпръснато наоколо.
Използвайки уреда, Чивърс удари джакпота сред останките на банята от втория етаж. Лазейки на четири крака и местейки уреда насам-натам, той се опитваше да открие източника. Въглеводородният подпис сякаш се увеличаваше с приближаването му към ваната. Той стана и надниква вътре. В нея имаше доста неща - на дъното лежеше дебел слой черна кал, в която бяха паднали отломки.
Чивърс взе проба от калта с пръст и стрелката удари края на скалата. В този миг той се закова на място: от калта стърчаха парчета кости, а там, където беше бръкнал с пръст, се виждаха зъби. Човешки. Чивърс внимателно започна да рови с пръст и скоро откри малко парче от череп, част от челюст и късче от очна ябълка.
