Читать «Белият огън» онлайн - страница 49

Кори отпи. Имаше вкус на вино. Нито повече, нито по-малко.

-      Почти толкова добро е, колкото онова „Матеус“, което пиехме в Медисин Крийк.

-      Виждам, че все още обичаш да ме дразниш.

Тя отпи още една глътка. Беше удивително колко бързо избледняваше споменът за затвора.

-      Като стана дума за освобождаването ми - как успя да го направиш?

-      Случайно се връщах в Ню Йорк, когато получих второто ти писмо.

-      Умори ли се най-сетне да обикаляш света?

-      Донякъде твоето първо писмо ме накара да се върна.

-      И защо?

Вместо да ѝ отговори, Пендъргаст се вторачи в ру­бинената течност в чашата си.

-      Извадих късмет да открия толкова бързо капитан Баудри. Обясних ѝ всичко откровено: как нейният пра­родител грубо е изровен от историческия му гроб, за да се освободи място за СПА. Обясних ѝ коя си, какъв е произходът ти, как началникът ти е обещал разре­шение, после се е отметнал. Разказах ѝ за глупавото ти проникване в склада и как са те хванали. След това споменах, че те очаква десетгодишна присъда.

Той отпи от виното си.

-      Капитанът веднага схвана положението. Тя не искаше ти да бъдеш, както тя се изрази, „преебана по този начин“. Повтори израза няколко пъти, като го под­чертаваше, което ме наведе на мисълта, че има опит в това отношение. Може би от армията. Както и да е, двамата съчинихме едно много въздействащо писмо, в което, от една страна, заплашваше да се оплаче във ФБР, а от друга, ти разрешаваше да проучиш останки­те на нейния прапрапрадядо.

-      О - възкликна Кори, - значи така си ме измъкнал?

-      Този следобед имаше доста бурна среща на граж­даните и общината, на която им представих писмото на капитана. - Пендъргаст си позволи съвсем лека усмивка. - Моята презентация излезе много резултатна. В утреш­ния вестник можеш да прочетеш всичко за станалото.

-      Добре, ти ми спаси задника, за което никога не мога да ти се реванширам. И моля, благодари на капи­тан Баудри от мое име.

-      Ще го направя.

В ресторанта се понесе силен шепот, настъпи раз­движване, неколцина клиенти се бяха обърнали към витрините, други бяха станали от местата си и сочеха. Кори проследи посоката, в която гледаха, и видя малко жълто трепкане на склона на един от близките хребе­ти. Докато гледаше, то бързо порасна и стана по-ярко. Сега още от посетителите на ресторанта бяха станали от местата си, някои се втурнаха към прозорците. Вря­вата се усили.

-      Мили боже, това е пожар! - каза Кори, която също се изправи, за да вижда по-добре.

-      Така изглежда.

Огънят се разрасна със стряскаща бързина. Изглеж­да къщата беше голяма, защото пламъците я обгръща­ха с нарастваща сила. Люшкаха се в нощния въздух и бълваха стълбове искри и пушек към небето. Някъде в града започна да вие сирената на пожарна, последва­на скоро от още една. Сега всички в ресторанта стоя­ха прави и очите им бяха залепени за обгърнатата от пламъци къща на склона. Ужас обзе хората и настъпи тишина, нарушена от самотен глас, който се провикна: