Читать «Белият огън» онлайн - страница 53

Не се притеснявай, каза си Чивърс. Но не можеше да не се притеснява. Краката му бяха като гумени и му беше трудно да върви.

Приближи се до началника. Морис се потеше въ­преки студа.

-      Какво откри? - попита той тихо.

-      Това е местопрестъпление - отговори Чивърс, до­като се опитваше да контролира треперещия си глас. Пред очите му започнаха да играят далечни светлинки. - Четири жертви. Най-малко четири засега.

- Четири? Мили боже! Значи са си били вкъщи. Ця­лото семейство...

Началникът избърса челото си с трепереща ръка.

Чивърс преглътна.

-      Останките на непълнолетен или непълнолетна... вързан или вързана за леглото... и полят или полята е катализатор... подпален или подпалена... Друга е била... изгорена... в... в...

Докато Чивърс се опитваше да изтръгне думите от устата си, лицето на началника се издължи, но пожар­ният инспектор не забеляза. Неговият собствен свят започна да потъмнява, докато не падна пълен мрак.

И тогава, докато все още се опитваше да завърши изречението си, Чивърс рухна на земята и потъна в дълбоко безсъзнание.

14

Кори стана още преди съмване, събра оборудването си и потегли към Роринг Форк. Сега, когато вече наближаваше обяд, тя се намираше в склада на „Хайтс“, потънала в работа. Останките на Емет Баудри бяха грижливо подредени на пластмасова сгъваема масичка, която Кори беше купила в „Уолмарт“, и осве­тени от комплект силни студийни лампи. Беше свърза­ла микроскопа с лаптопа и сега на екрана се виждаше картината от микроскопа. Никонът ѝ стоеше на трино­гата. Беше направо удоволствие да можеш да работиш внимателно и грижливо, без да те е страх до смърт, че всеки момент ще те открият.

Единственият проблем беше, че мръзнеше. Беше под нулата, когато пое по дългия път от Базалт - след като отказа безплатната стая в „Себастиан“, предложе­на ѝ от Пендъргаст. Прескочила беше закуската, за да спести малко пари, и сега умираше не само от студ, но и от глад. Пуснала беше евтина вентилаторна печка в краката си, която тракаше и фучеше, а топлият въз­дух сякаш свършваше още преди да беше излязъл от решетката. Вършеше добра работа, като отопляваше глезените ѝ, но само толкова.

Обаче нито студът, нито гладът можеха да намалят голямата ѝ възбуда от онова, което откриваше. Почти всички кости показваха травми под формата на белези от драскотини, от тъпо острие и дълбане. Нито един от белезите не показваше признаци на костна реакция, възпаление или гранулация. Това означаваше, че увреж­данията са били нанесени в момента на смъртта. Мека­та шуплеста и порьозна костна тъкан показваше ясни следи от зъби - не мечешки, а човешки, като се изхожда от радиуса на захапката и профила им. Фактически ня­маше никакви следи от мечи зъби или нокти по тях.

В счупената бедрена кост и смазания череп беше открила допълнителни следи от драскане и дълбане, което означаваше, че костният мозък и мозъкът са били изчегъртани с някакъв метален инструмент. Под микроскопа тези следи от сваляне на плътта разкрива­ха фини успоредни линии близо една до друга и нещо, което приличаше на отлагания от железен окис, което подсказваше, че инструментът е бил железен и е твър­де възможно да става дума за изхабена пила.