Читать «Белият огън» онлайн - страница 52

Изправи се, протегна ръката с уреда надолу и стрел­ката отново подскочи до края на скалата.

Чивърс извади електронния си диктофон и започ­на да говори в микрофончето. Излезе, че къщата не е била празна. Ясно беше, че във ваната е било сложено и изгорено с помощта на катализатор тяло. Той остави настрана диктофона, извади друг плик за доказател­ства, взе проби от отломките, калта и няколко малки парчета кост. Докато ровеше из черната кал, нещо проблесна - парче злато - без съмнение някакво бижу. Остави го, но взе проби от пясъка и калта около него. Включително овъглена става на пръст.

Изправи се и задиша тежко, защото почувства лек пристъп на гадене. Инцидентът беше по-тежък, откол­кото обикновено му се падаше. Също така беше ясно, че ще излезе голям случай. Много голям. Съсредото­чи се върху това, каза си Чивърс, докато си поемаше дълбоко дъх.

Кимна на Руди и последва пожарникаря през оста­налата част от къщата. Работеше с уреда за въглево­дород, взимаше проби и записваше впечатленията си с цифровия диктофон. Овъгленият труп на куче бе за­лепен за каменния под пред задната врата на къщата. До него лежаха две издължени разбъркани купчини песъчлива пепел, които Чивърс разпозна като напъл­но изгорелите останки на още две жертви. Съдейки по дължината на купчинките, и двамата бяха възрастни, проснати един до друг. Сред пепелта имаше още локвички от злато и сребро.

Божичко! Той провери с уреда, но не отчете особен резултат. Мили боже - никой не му беше казал, а и ве­роятно не знаеха, че пожарът е взел човешки жертви.

Отново си пое няколко пъти дълбоко дъх и пак тръг­на. И тогава в онова, което някога трябва да е било все­кидневната, се натъкна на нещо друго. Отломките от срутилия се втори етаж лежаха на просмукани с вода купчини, а в средата стърчаха полустопени пружини от матрак. Докато се приближаваше към тях, забеляза клупове от кабели, закрепени към тях, сякаш нещо е било вързано за леглото. Четири клупа приблизително на местата, където би трябвало да са китките и гле­зените. В един от клуповете забеляза малко парче от юношески пищял.

О, Майчице Божия! Чивърс доближи уреда за подушване до него и отново стрелката се удари в края на скалата. Беше пределно ясно какво се беше случило. Детето е било вързано за леглото, полято с катализатор и запалено!

-      Имам нужда от въздух! - извика той и се изправи рязко. - Въздух!

Пожарникарят го хвана под ръка.

-      Господине, нека ви помогна.

Когато Чивърс излезе от сцената на пожара и се затътри надолу по алеята, забеляза с крайчеца на очите си блед мъж в черно, стоящ настрана от тълпата - ве­роятно местният съдебен лекар, който се беше втора­чил в него.

-      Добре съм, благодаря - обърна се той към пожар­никаря и измъкна ръката си от неловката хватка. Ог­леда се, забеляза началника Морис в импровизирания команден център, заобиколен от насъбралите се екипи от съдебни експерти: фотографи, балистици, експерти по коса и влакна, по характерни черти и развитие на личността, по ДНК. Обличаха си гащеризоните и се готвеха да влязат в къщата.