Читать «Белият огън» онлайн - страница 50

-      Това е къщата на Бейкър горе в „Хайтс“!

¹ Американски носталгичен термин за десетилетието на 90-те години на XIX век, макар то да се характеризира с икономически трудности. - Б. пр.

13

През кариерата си на инспектор по пожари Лари Чивърс беше виждал много сцени на разрушение, обаче не беше попадал на нещо такова. Къщата беше огромна: хиляда триста деветдесет и три квадратни метра, а може би и повече. Беше построена от масивни греди, мертеци, имаше стени от трупи, покриви, покрити с дървени керемиди. Пожарът е бил толкова яростен, че там, където е имало прозорци, се виждаха малки езер­ца от стъкло и дори стоманените подпорни греди се бяха изкривили. В радиус от петстотин метра снегът беше напълно стопен. Руините още излъчваха топлина и облаци воняща пара.

Чивърс, който управляваше консултантска фирма за разследване на пожари в Гранд Джънкшън, беше по­викан в седем сутринта. По-голямата част от работата му беше за застрахователните компании, които искаха да се докаже палеж, за да не плащат обезщетение. От време на време и полицията го викаше, за да определи дали даден пожар е произшествие или престъпление. Днес беше един от тези случаи.

Пътят от Гранд Джънкшън дотук беше два часа, но той настъпи здраво своя пикап „Додж“. Чивърс оби­чаше да пътува с включена сирена и сигнални светлини, които пропъждаха настрана горките мишоци, вързани от ограничението на скоростта по междущатската магистрала. Привлекателността на този случай се увеличаваше от факта, че полицейското управление в Роринг Форк плащаше добре и не го тормозеше с дребнави сметки до стотинката като някои от другите управления, за които беше работил.

Оживлението му се разсея, когато се изправи пред ужасната сцена. Дори Морис, началникът на полицията, изглеждаше смазан от нея: заекваше нечленоразделно и беше неспособен да поеме нещата в свои ръце. Чивърс направи всичко възможно, за да превъзмогне тежкото чувство. Всъщност това бяха богати типове от Холивуд, които използваха тази огромна къща като „втори дом“ - втори дом! - само за няколко седмици на годината. Трудно беше да изпиташ съчувствие към по­добни хора. Без съмнение собственикът на ваканционната къща би могъл да вдигне още пет такива, без това да изпразни много-много портфейла му. Мъжът, който притежаваше къщата, се казваше Джордън Бейкър, но никой не го беше виждал, нито успя да се свърже с него, за да му каже за пожара. Вероятно беше заминал със семейството си за някой луксозен курорт. А може би притежаваха трети дом. Това въобще нямаше да изненада Чивърс.

Започна да се приготвя за обиколката из руините, да проверява и организира оборудването си. Прове­ри цифровата си камера, сложи латексови ръкавици. Един от хубавите резултати от парализата на местния полицейски началник беше, че сцената на пожара не беше изгазена от всички съдебни експерти, които се събираха наоколо, чакайки да дойде техният ред. Мо­рис не беше пуснал никого да влезе, очаквайки него­вото идване, и той му беше благодарен за това. Макар че както обикновено пожарникарите значително бяха въздействали върху мястото - разсечени стени и по­дове, обърнати с лопата отломки. Освен това всичко беше напоено с вода. Пожарникарите бяха провели оглед за структурната здравина на полуразрушената къща и някои от районите бяха обявени за неустойчи­ви и заградени с пожарникарска лента.