Читать «Белият огън» онлайн - страница 48

-      Знаеш какво искам да кажа.

Той отново се вторачи в нея. Стори ѝ се цяла веч­ност, преди да каже:

-      Може би някой ден от теб ще стане добър полицай или съдебен експерт. Заради това. Няма друга причина.

Тя почувства, че отново се изчервява. Не беше сигурна дали този отговор ѝ харесва. Дощя ѝ се да не беше задавала този въпрос.

Пендъргаст отново се зае с менюто за вината.

-      Не е за вярване колко френски вина от забележи­телни реколти са стигнали до този малък град по сре­дата на планините. Искрено се надявам, че скоро ще бъдат изпити. Тази надморска височина е твърде не­здравословна за бордото. - След това остави менюто на масата. - А сега, Кори, разкажи ми подробно какво забеляза по костите на господин Емет Баудри.

Тя преглътна. Пендъргаст беше толкова шибано... затворен.

-      Разполагах само с няколко минути да проуча кос­тите. Обаче съм сигурна, че човекът не е бил убит от гризли.

-      Доказателства?

-      Направих няколко снимки, но конфискуваха чипа. Мога да ти кажа какво видях или поне смятам, че видях.

-      Отлично.

-      Първо, по черепа имаше следи като от удар с ка­мък. А по дясната бедрена кост - следи, сякаш оставе­ни от тъп инструмент. Доколкото можах да видя, няма­ше следи от костна реакция или инфекциозен процес.

Бавно кимване.

Тя продължи с нарастваща увереност:

-      Стори ми се, че има бледи следи от човешки зъби по някои от порестите кости. Те бяха доста слаби и тъпи, а не остри като от мечка. Мисля, че трупът е бил канибализиран.

В увлечението си беше повишила глас и изведнъж осъзна, че се е чуло много по-далеч, отколкото беше възнамерявала. Хората от близките маси я зяпаха.

-      Опа. - Тя сведе поглед към подредената пред нея посуда.

-      Казала ли си на някого? - попита Пендъргаст.

-      Още не.

-      Добре. Мълчи си, защото това само ще предизви­ка неприятности.

-      Но аз имам нужда от достъп и до други останки.

-      Работя по въпроса. Надявам се, че ще намерим наследници и на останалите миньори. Разбира се, след това трябва да получим разрешение.

-      О. Благодаря, но мисля, че мога и сама да се спра­вя с тези неща. - Тя направи пауза. - Ъъъ... колко вре­ме смяташ да останеш? Няколко дни?

-      Толкова хубав, малък, егоистичен и богат град. Не мисля, че съм виждал нещо подобно. Толкова е оча­рователен сега, в навечерието на Коледа.

-      Значи ще останеш... дълго?

-      А, ето го и виното.

Беше донесено с две големи чаши. Кори гледаше, докато Пендъргаст мина през целия церемониал: за­въртя виното в чашата, подуши го, опита го, после още веднъж.

-      Съжалявам, но мирише на тапа - обяви той на келнера. - Моля, донесете друга бутилка. Но за по-сигурно нека е от реколта две хиляди и първа.

След многословни извинения келнерът бързо отне­се бутилката и чашата.

-      Мирише на тапа? - попита Кори. - Какво значи това?

-      Замърсител на виното. Придава му вкус, който на­помня, да речем, мокро куче.

Пристигна новата бутилка и Пендъргаст мина през същата рутина, само че този път кимна одобрително. Келнерът напълни чашата му, после се обърна към нея, тя вдигна рамене и той напълни и нейната чаша.