Читать «Белият огън» онлайн - страница 47

Тя махна с ръка на предложението на метрдотела да ѝ помогне - все още носеше дрехите си от затвора, и се отправи към масата на Пендъргаст. Той се изправи да я посрещне и протегна ръка. Тя се удиви от външния му вид: изглеждаше още по-бледен, слаб и аскетичен. Някак си думата пречистен му подхождаше най-много.

-      Радвам се да те видя, Кори. - Той улови ръката ѝ в своята, хладна като мрамор, след това издърпа стол за нея да седне. Тя се отпусна на него.

Беше се упражнявала какво да каже, но сега всичко се изля в объркан поток:

-      Не мога да повярвам, че съм свободна. Как бих мо­гла някога да ти се отблагодаря? Бях смазана, искам да кажа, затънала до гуша в лайна, нали разбираш, вече ме бяха насилили да приема десет години - наистина смя­тах, че с живота ми е свършено - благодаря ти, благо­даря за всичко. Благодаря, че ми отърва задника, че ме спаси от моята невероятна, неправдоподобна глупост. Толкова съжалявам, честна дума, много съжалявам...

Вдигната му ръка прекъсна нейните словоизлияния.

-      Нещо за пиене? Може би вино?

-      Ама аз съм само на двайсет.

-      О. Значи ще поръчам бутилка за мен. - Той взе подвързаното с кожа меню с вината, което беше толкова дебело, че би могло да послужи за оръдие на убийство.

-      Тук със сигурност е по-хубаво, отколкото в затвора - отбеляза Кори, докато се оглеждаше, попивайки об­становката, аромата на храна. Беше трудно за вярване, че само допреди няколко часа още беше зад решетките, а животът ѝ - напълно съсипан. Обаче агент Пендър­гаст отново се бе появил подобно на ангел хранител и промени всичко.

-      Отне им повече време да попълнят документите, отколкото смятах - отбеляза той, докато прелистваше менюто. - За щастие ресторантът „Себастиан“ е отворен до късно. Бутилка „Шато Пишон Лонгвил“ от 2000 година ще свърши работа, нали?

-      Не разбирам нищичко от вина. Съжалявам.

- Трябва да се научиш. Това е едно от истинските и древни забавления, които правят човешкото съществу­ване поносимо.

-      Хм, зная, че може би сега не е моментът... но трябва да попитам...“ Кори почувства, че се изчервява. - Защо ме спаси по този начин? И защо си създаваш всички тези неприятности заради мен? Искам да кажа, измъкна ме от Медисин Крийк, плати пансиона ми, по­магаш ми за семестриалните такси в „Джон Джей“... защо? Аз съм просто един неудачник.

Той я погледна със загадъчен поглед.

-      Агнешко за двама по колорадски много ще отива на виното. Научих, че тук го готвят чудесно.

Тя хвърли поглед на менюто. Честно казано, умира­ше от глад.

-      Звучи добре.

Пендъргаст махна на келнера и поръча.

-      Както и да е, ако се върнем на онова, което казах преди малко... искам веднъж завинаги да науча защо ми помагаш през всички тези години? Особено след като не спирам с издънките.

Отново този неразгадаем поглед.

-      Издънки? Виждам, че увлечението ти по прелест­ни евфемизми още не е свършило.