Читать «Белият огън» онлайн - страница 36

Въпреки неудобството да разнасяш две чанти, на Джени това по-скоро ѝ харесваше. Досега начални­кът се беше показал като приятен работодател, ряд­ко имаше някакви искания и беше винаги сговорчив. През двете седмици стаж в полицейското управление го беше виждала развълнуван или разтревожен, но ни­кога ядосан. Сега, докато крачеше до нея, говореше за градските дела, после влязоха в заседателната зала. Понякога градските събрания се провеждаха в опера­та, но това - на тринайсети декември, по-малко от две седмици преди Коледа - не се очакваше да бъде масо­во посетено.

Тя седна зад началника на редовете, запазени зад официалните лица от кметството. Бяха подранили - началникът винаги подраняваше - и видя как влизат кметът, следван от Съвета по планиране, градският юрисконсулт и други официални лица, чиито имена не знаеше. Веднага след тях се появи групата от „Хайтс“, предвождана от госпожа Кърмоуд с фризирана и съ­вършено сресана руса коса, която седеше като каска на главата ѝ. Следваха я нейният девер Хенри Монтебело и неколцина анонимни на вид мъже в костюми.

Основният предмет на срещата - дневният ред ре­довно се публикуваше във вестника - се отнасяше до предложение на „Хайтс“ относно мястото, където да бъдат препогребани останките от Ботушения хълм. Ко­гато срещата започна с обичайното вричане във флага и републиката¹ и прочит на протоколите, мислите на Джени се отнесоха към жената, която бе срещнала - Кори - и онова, което ѝ се беше случило. То я разстрои. Беше ѝ се сторила толкова мила, толкова делова. И на­края да те хванат, че си влязла с взлом в склад, осквернила си ковчег и си откраднала кости. Никога не можеш да кажеш на какво са способни хората. И на всичко от­горе студентка в „Джон Джей“. Такова нещо не се беше случвало в „Хайтс“ и околността още беше настръхна­ла. Сутрин на закуска родителите ѝ говореха само за това. Дори сега - десет дни след случката.

Докато течаха предисловията, Джени се изненада, когато видя колко хора прииждат да заемат местата за публиката. Скоро те свършиха и новодошлите за­почнаха да изпълват отделеното за правостоящи мяс­то. Може би въпросът за гробището отново щеше да избухне в противоречия. Надяваше се, че събранието няма да се проточи заради това, защото по-късно има­ше среща за вечеря.

Събранието мина към първата точка от дневния ред. Юрисконсултът на „Хайтс“ стана и започна да представя предложението с монотонен носов глас. „Хайтс“, обясни той, предлагат да погребат изровени­те останки на поле, закупено за тази цел, на склон око­ло осем километра надолу по шосе 82. Това изненада Джени - винаги беше предполагала, че останките ще бъдат погребани някъде в границите на града. Сега ѝ светна защо бяха дошли толкова хора.