Читать «Белият огън» онлайн - страница 37

Юрисконсултът избълва няколко изречения на пом­позен правен жаргон: колко всичко това е напълно законно, разумно, подобаващо, за предпочитане и наис­тина неизбежно поради няколко причини, които тя не разбра. Докато той продължаваше, Джени чу от откъм зрителите бавно да се надигат неодобрителни шумове, мърморене - дори няколко подсвирвания. Тя погледна по посока на шума. Изглежда предложението не беше посрещнато благосклонно.

Точно когато се готвеше да насочи вниманието си отново към сцената, забеляза една впечатляваща фигу­ра в черен костюм да се появява в самия край на зри­телската част от залата. В мъжа имаше нещо, което я накара да застине. Дали не беше скулптираното му алабастрово лице? Или косата му - толкова руса, че беше почти бяла? А сиво-сините му очи бяха толкова светли, че дори чак от другия край на помещението той изглеж­даше като извънземен? Дали не бе някоя звезда? Ако не беше, Джени реши, че заслужава да бъде.

Сега се беше изправил един ландшафтен архитект и сладкодумно поднасяше своята история в комплект с показване на диапозитиви. Върху преносимия екран се видя скица на предлаганото място, а после трииз­мерни изображения на бъдещото гробище с каменни стени и огромна сводеста порта от ковано желязо, ко­ято водеше вътре, павирани алеи между гробовете. Последваха диапозитиви от истинското място: хубава зелена ливада по средата на пътя до върха на планина­та. Беше красиво, но не се намираше в Роринг Форк.

Докато човекът говореше, неодобрителното мърмо­рене, неспокойствието на събраната публика нараства­ше с потискана мощ. Джени разпозна един от репорте­рите на „Роринг Форк Таймс“ седнал на първия ред на зрителските места. Лицето му сияеше, предвкусвайки очакваните фойерверки.

В този момент самата госпожа Бети Браун Кърмоуд се изправи, за да говори. Настъпи тишина. Тя имаше властно присъствие в града - дори бащата на Джени ся­каш се страхуваше от нея. Хората, които се бяха събра­ли, за да си кажат мнението, също замълчаха за малко.

Тя започна, като спомена за ужасно неприятното влизане с взлом преди десет дни, шокиращото оскверняване на труп и как това е показало, че тези човеш­ки останки трябва да бъдат върнати в земята колкото може по-бързо. Мимоходом спомена колко е сериозно това престъпление - толкова сериозно, че извършите­лят е приел да се признае за виновен, което щеше да му донесе десет години затвор.

„Хайтс“, продължи тя, са се грижили за тези остан­ки с възможно най-голямото внимание, защото съзна­ват с цялото си сърце своя свещен дълг да осигурят подходящо място на тези груби миньори, тези пионери на Роринг Форк, отговарящо на тяхната саможертва, на техния дух, на техния принос за колонизирането на Американския запад. Намерили са, обяви тя, съвърше­ното вечно жилище: по склоновете на Катамаунт, със спираща дъха гледка към Континенталния вододел. Около гробището били закупени още сто акра отво­рено пространство, които завинаги щели да останат в диво състояние. Точно това заслужавали тези пионери на Колорадо - а не да бъдат стеснени в някой градски парцел, заобиколени от шумотевицата на деловия жи­вот, трафика, шопинга и спорта.