Читать «Белият огън» онлайн - страница 35

-      Здрасти, Кори - поздрави я той.

Тя седна на стола, без да отговори.

-      Имах няколко срещи с областния прокурор - за­почна Смит - и мога да кажа, че постигнах известен напредък в признанието.

Кори кимна апатично.

-      Ето за какво става дума: ще признаеш влизане с взлом, нарушение на границите на чужд имот и оскверняване на труп, а те ще се откажат от обвинението в дребна кражба. Можеш да очакваш десет години.

-      Десет години? - възкликна Кори.

-      При добро поведение ще излезеш след осем.

-      А ако стигнем до процес?

Лицето на адвоката се смръщи.

-      И дума не може да става. Доказателствата сре­щу теб са съкрушителни. Имаме цяла верига углавни престъпления с Б и В точки под всяко чак до оскверняването на труп. Само това престъпление носи присъда до трийсет години затвор.

-      Ти се шегуваш - трийсет години?

-      В Колорадо този закон е особено строг заради дъл­гата тукашна история в ограбването на гробове. - Той направи пауза. - Виж, ако не се признаеш за виновна, областният прокурор може да се ядоса и да пледира за максимална присъда. Вече ме заплаши в този смисъл.

Кори се вторачи в издраскания плот на масата.

-      Кори, трябва да се признаеш за виновна. Това е единствената ти възможност.

-      Но... Не мога да повярвам. Десет години за това, което направих? Че това е повече, отколкото получават някои убийци.

Настъпи дълго мълчание.

-      Винаги мога да ида при областния прокурор. Про­блемът е, че те пипнаха на място. Няма какво да изтъргуваш.

-      Но аз не съм осквернила човешки труп!

-      Да, но според начина, по който са написани тези закони, си го направила. Отворила си ковчег, работила си с костите, фотографирала си ги и накрая си взела две от тях. Това твърдят и аз трудно ще го оборя. Не си заслужава риска. Тук съдебните заседатели се избират от цялата област, а не само от Роринг Форк. Има много консервативни фермери, вярващи хора, които няма да погледнат леко на онова, което си направила.

-      Само исках да докажа, че белезите по костите... - Кори не успя да завърши.

Адвокатът разпери ръце и на лицето му се появи виновно изражение.

-      Това е единственото, което мога да направя.

-      Колко време имам, за да го обмисля?

-      Не много. Всеки момент могат да оттеглят пред­ложението си. Би било най-добре, ако още сега вземеш решение.

-      Трябва да го обмисля.

-      Имаш телефона ми.

Кори стана и стисна отпуснатата му потна ръка, след това си тръгна. Пазачът, който я чакаше отвън, я поведе към общото помещение. Тя седна и се втора­чи отново в черно-белия мокет и се замисли какъв ли ще бъде животът ѝ след десет години, когато излезе от затвора. Очите ѝ отново се навлажниха и тя ги избърса яростно, но без полза.

¹ Адвокат детектив, герой от романите на Ърл Стенли Гарднър. - Б. пр.

10

Джени Бейкър стигна до градския съвет на Роринг Форк, прегърнала втората чанта на началник Морис с две ръце. Началникът носеше две издути чанти на всяка среща, в която участваше, изглежда, за да бъде готов да отговори на всеки въпрос, който би възникнал. Джени се бе опитала да го убеди да си купи таблет, но той беше заклет лудит и дори в службата отказваше да използва настолен компютър.