Читать «Белият огън» онлайн - страница 24
Дъглас Престън
Първото убийство станало през пролетта на 1876 година. Самотен миньор бил убит и изяден в отдалечен участък високо в планината Смъглър. Минали седмици, преди да се забележи липсата му. В резултат на това трупът му не бил намерен веднага, а високопланинският въздух го запазил достатъчно, за да разкаже своята ужасяваща история. Тялото било разпрано очевидно от мечка, след това изкормено, а крайниците - откъснати. Изглежда в течение на седмица мечката се била връщала да пирува. Повечето от костите били оглозгани, езикът и черният дроб изядени, вътрешностите и другите органи разпръснати наоколо и повече или по-малко нахапани.
Това бил моделът, който щял да се повтори още десет пъти през лятото.
Още от самото начало Роринг Форк и голяма част от територията на Колорадо били измъчвани от агресивни гризли, които настаняващите се в по-ниските долини заселници прогонили по по-високите части на планините. Гризли, и това беше раздувано с наслада в почти всяка вестникарска статия, беше едно от малкото животни, за които се знае, че ловува хора за храна.
През онова дълго лято в различни отдалечени участъци свирепата мечка убила и изяла единайсет миньори и сребротърсачи. Животното обитавало голяма територия, която, за съжаление, обхващала повечето високи части на среброносния район. Убийствата предизвиквали всеобща паника, но федералният закон изисквал миньорите да работят на участъците си, ако искат да запазят своите права върху тях. Затова дори в пика на ужаса повечето от тях отказвали да напуснат своите участъци.
Няколко пъти били организирани ловни хайки да убият мечката, но било трудно да я проследят във високите планински части над дървесната граница в този безснежен сезон. Въпреки това според Кори действителният проблем бил, че ловната хайка не е била твърде ревностна в желанието си да намери мечката. Изглежда мъжете бяха прекарвали повече време по кръчмите и в речи, отколкото навън в търсене на следи от животното.
През есента на 1876 г., точно преди падането на първия сняг, убийствата спрели. С течение на времето хората започнали да си мислят, че мечката е отишла на друго място, умряла или може би заспала зимен сън. Следващата пролет имало известни страхове, но когато убийствата не се подновили...
Кори почувства вибрациите на телефона си, извади го от ръчната си чанта и видя, че я търсят от полицейското управление. Тя се огледа и щом откри, че библиотеката е празна, като се изключи библиотекарят, любител на ските и снегомобилите, седнал на мястото си зад заемното гише и забил нос в Джак Керуак, реши, че може да отговори на обаждането.
Но не я търсеше началникът, а неговата секретарка. Преди Кори да успее да избълва обичайните любезности, жената заговори бързо и задъхано:
- Началникът много съжалява, но стана така, че не може да ви даде разрешение да изследвате останките.
На Кори ѝ пресъхна устата.
- Какво? - успя да изграчи. - Чакайте малко...
- Днес през целия ден има срещи, затова ме помоли да ви се обадя. Нали разбирате...
- Но той ми каза...
