Читать «Белият огън» онлайн - страница 25

-      Няма да е възможно. Много съжалява, че не може да ви помогне...

-      Но защо? - успя да изплаче Кори.

-      Съжалявам, но не знам подробности.

-      Мога ли да говоря с него?

-      Цял ден има срещи и така ще бъде... ъъъ... до края на седмицата.

-      До края на седмицата? Но вчера ми каза...

-      Съжалявам. Нали ви казах, че не съм запозната с неговите основания.

-      Вижте - започна Кори, опитвайки се да овладее гласа си, но не постигна голям успех, - вчера той лично ми каза, че няма да има никакви трудности. Че ще ми разреши. А сега си променя мнението и отказва да каже защо и... а след това възлага на вас да ми биете шута! Не е честно!

В отговор чу едно последно ледено „ще ми се да мо­жех да ви помогна, но решението е окончателно“, пос­ледвано от решително щракване. Линията прекъсна.

Кори седна и заблъска с длан по масата:

-      Мамка му, мамка му, мамка му!

После вдигна поглед. Тед я гледаше ококорен.

-      По дяволите - възкликна Кори и закри уста с длан, - обезпокоих цялата библиотека.

С усмивка той вдигна ръка, за да я успокои.

-      Както и сама можеш да видиш, в момента няма никого тук. - Поколеба се, но после излезе иззад бюро­то си и се приближи. Заговори отново, но сега гласът му беше преминал в шепот. - Мисля, че знам какво става тук.

-      Знаеш? Тогава те моля да ми обясниш.

Макар да нямаше никого наоколо, той сниши още глас.

-      Госпожа Кьрмоуд.

-      Кой?

-      Госпожа Бети Браун Кърмоуд влезе под кожата му.

-      Коя е Бети Браун Кърмоуд?

Той завъртя очи и плахо се огледа.

-      Откъде да започна? Първо, притежава агенцията за недвижими имоти „Таун&Маунт“, която е най-яката в града. Председател е на асоциацията на „Съсе­дите от „Хайтс“ и беше силата зад преместването на гробището. По принцип е една от онези самодоволни жени, които управляват всичко и всеки и не търпят ни­какво несъгласие. Факт е, че тази жена е истинската власт в града.

-      И подобна жена притежава влияние върху поли­цейския началник?

Тед се засмя.

-      Нали се запозна с Морис? Мил човек. Всички му влияят. Но най-вече тя. Казвам ти - направо е страхо­вита. Дори повече от онзи неин зет Монтебело. Сигу­рен съм, че Морис наистина е възнамерявал да ти даде разрешение. Докато не се е обадил на Кърмоуд.

-      Но защо ѝ е да ме спира? Какво ще ѝ навреди?

-      Ето това е - каза Тед, - което трябва да разбереш.

7

На следващата сутрин в девет Кори паркира наетата кола пред „Хайтс“. След това пазачът, който не беше дори наполовина толкова любезен, както предишния ден, когато беше минала оттук с началника, нахално дълго проверява личната ѝ карта. После се обади да провери наистина ли има среща, като през цялото време стрел­каше презрителни погледи към колата под наем.

Кори внимаваше да се държи учтиво и най-накрая подкара към клуба и офисите на строителната компа­ния. Скоро пред погледа ѝ се показаха грозд сгради долу в долината: живописна група със снежни гугли и висулки по улуците и димящи каменни комини. Отвъд тях, доста нагоре по далечния склон на долината, се виждаше огромен мръсен белег в снега от вървящо­то строителство - без съмнение новите клуб и СПА. Виждаха се работещи багери и пълзящи самосвали, заети с изкопни работи за основите. Тя не можа да не се попита защо им е нужен нов клуб, след като старият изглеждаше твърде добре.