Читать «Белият огън» онлайн - страница 22

Дъглас Престън

Отидоха до най-близкия ред и Кори видя първата кутия. С тиксо на капака беше залепено голямо кар­тонче с разпечатана информация. Кори клекна, за да я прочете. Посочваше се къде са намерени останките в гробището, добавена бе снимка на гроба; беше ос­тавено място да се отбележи дали е имало надгробен камък, или не; и ако има - място за информацията на него, заедно с друга снимка. Всичко беше номерирано, каталогизирано и подредено. Кори изпита облекчение: тук нямаше да има проблеми с документирането.

-      Надгробните камъни са ей там - каза началник Морис. Той посочи към една далечна стена, край която беше подредена разнообразна сбирка от надгробни камъни - няколко луксозни от шисти или мрамор. Обаче повечето бяха каменни блокове или скали с изсечени по тях букви. Те също бяха каталогизирани и паспортирани.

-      Имаме около сто и трийсет тела - продължи на­чалникът. - И близо сто надгробни паметници. Оста­налите - не знаем кои са тези хора. Може да са имали дървени кръстове, а може някои надгробни паметници да са се загубили или да са били откраднати.

-      Посочва ли някой от тях жертвите на мечката?

-      Не. Те са традиционни: имена, дати, понякога някоя мисъл от Библията или обикновена религиоз­на епитафия. Обикновено причината за смъртта не се слага на надгробния камък. А да те изяде мечка не е нещо, с което би искал да те запомнят.

Кори кимна. Всъщност това нямаше значение, за­щото докато четеше местните вестници, вече беше съставила списък с жертвите.

-      Може ли да отворим една от кутиите? - попита тя.

-      Не виждам защо не. - Морис сграбчи дръжката на най-близката.

-      Чакайте, имам списък. - Кори зарови из чантата и извади папката. - Хайде да потърсим някоя от жертвите.

-      Добре.

Прекараха пет минути в обикаляне между ковчези­те, докато Кори не откри един, който отговаряше на име в списъка. Емет Баудри.

-      Ето този, моля - каза тя.

Морис хвана дръжката и вдигна капака.

Вътре лежаха останките от чамов ковчег, в който лежеше скелет. Капакът се беше разпаднал на парче­та върху скелета и около него. Кори нетърпеливо се втренчи в него. Костите от двете ръце и единият крак лежаха от едната страна, черепът беше смазан, гръд­ният кош - разкъсан, а двете бедрени кости бяха на­трошени на парчета, схрускани от мощни челюсти, без съмнение, за да стигнат до костния мозък. По време на следването си в „Джон Джей“ Кори беше проучила множество скелети, разкриващи предсмъртно наси­лие, но нямаше нищо подобно. Нищо.

-      Боже, тази мечка не се е шегувала.

-      Прав сте.

Докато оглеждаше костите, Кори забеляза нещо - бледи следи по гръдния кош. Тя коленичи, за да ги види отблизо, опитвайки се да ги различи. Сега имаше нужда от лупа. Очите ѝ се плъзнаха настрани и върху бедрената кост забеляза същите следи. Протегна се да вземе костта.

-      Ало, без пипане!