Читать «Белият огън» онлайн - страница 23
Дъглас Престън
- Само да я погледна отблизо.
- Не - забрани началникът. - Хайде, стига толкова.
- Само минутка - помоли се Кори.
- Съжалявам. - Той сложи капака на кутията на мястото му. - По-късно ще имате достатъчно време.
Кори се изправи. Беше объркана, несигурна какво е видяла. Може би бе плод на въображението ѝ. Както и да е, белезите със сигурност трябваше да са отпреди смъртта. В това нямаше нищо тайнствено. По онова време Роринг Форк е бил брутално място. Може би мъжът беше оживял след бой с ножове. Тя поклати глава.
- Трябва да тръгваме - каза началникът.
Излязоха в ярката светлина, блясъкът на снежната покривка беше направо ослепяващ. Обаче колкото и да се опитваше, Кори не можа да се отърве от известно чувство на безпокойство.
6
На следващата сутрин я потърсиха по телефона. Кори седеше в библиотеката на Роринг Форк и свършваше с прочита на градската история. Библиотеката беше отлична - настанена в модерна сграда, издигната в модернизиран викториански стил. Вътрешността беше красива - декари полиран дъб, сводести прозорци, дебели мокети и непряко осветление, което заливаше всичко с топъл блясък.
Историческият отдел на библиотеката беше произведение на изкуството. Завеждащият отдела, Тед Роман, излезе много любезен. Оказа се сладко момче на двайсетина и нещо години, жилаво и в добра форма, наскоро завършило Университета на Юта, след което бе взело няколко години почивка, за да поработи тук в замяна на евтини ски карти. Тя му разказа за изследователския си проект и за срещата си с началник Морис. Тед слушаше внимателно, задаваше умни въпроси и ѝ показа как да използва историческите архиви. И като капак я беше поканил на бира вдругиден вечерта и тя беше приела!
Библиотечните албуми със стари вестници, плакати и публични известия от времето на сребърната треска бяха добре дигитализирани под формата на пидиефи, в които можеше да се търси. За няколко часа Кори успя да намери десетки статии за историята на Роринг Форк и убийствата на мечката, некролози и всякаква друга съпътстваща информация. Много повече, отколкото беше открила в Ню Йорк.
Историята на града беше обаятелна. През лятото на 1873 година група юначни сребротърсачи от Лийдвил се изправили срещу опасността да бъдат нападнати от племето юта, пресекли Континенталния вододел и проникнали в неизследваната територия в западна посока. Там те и другите, които ги последвали, открили едно от най-големите находища на сребро в историята на Щатите. Последвала сребърната треска, тълпи сребротърсачи си запазили участъци из планините, издигащи се по протежението на река Роринг Форк. Възникнал град с чукови мелници за нагрошаване на рудата и набързо построена топилна пещ за извличане на среброто и златото от рудата. Скоро хълмовете гъмжали от сребротърсачи, от мини и далечни миньорски лагери, а градът се изпълнил с минни инженери, златари, въглищари, дърводелци, ковачи, кръчмари, търговци, каруцари, курви, работници, пианисти, картоиграчи, мошеници и крадци.
