Читать «Белият огън» онлайн - страница 26

Остави колата на паркинга за гости и влезе в клуба, където секретарката я насочи към офисите на агенция­та за недвижими имоти „Таун & Маунт“.

Приемната на „Таун & Маунт“ беше разточителна. Цялата в мрамор и дърво, с килими на племето навахо по стените, впечатляващ полилей, направен от елено­ви рога, кожени мебели в каубойски стил и каменна камина, в която гореше истински огън. Кори седна и се приготви да чака.

Най-накрая, час по-късно, беше заведена в кабине­та на госпожа Кърмоуд, президент на „Таун & Маунт“ и директор на асоциацията „Хайтс“. Кори се беше об­лякла възможно най-консервативно - сив костюм, бяла блуза и обувки с ниско токче. Беше решена на всяка цена да запази спокойствие и да спечели госпожа Кър­моуд с ласкателства, обаяние и убеждаване.

Предния следобед беше направила всичко възмож­но да изрови кирливите ризи на Кърмоуд, вслушвайки се в мнението на Пендъргаст, че ако искаш нещо от някого, трябва да разполагаш с нещо „грозно“ за раз­мяна. Обаче Кърмоуд изглеждаше жена, недостижима за всякакви укори: щедър дарител на местни благот­ворителни организации, старши пастор в презвитерианската църква, доброволка в местната кухня за бедни (Кори се изненада, че в град като Роринг Форк изобщо има такава). И делова жена, чиято честност се призна­ваше от всички. Макар да не беше обичана, а от някои дори откровено мразена, хората я уважаваха и се стра­хуваха от нея. Всички.

Госпожа Кърмоуд изненада Кори. Съвсем не беше лошо облечената жена, която името Бети Браун Кър­моуд внушаваше. Беше изключително добре сложена, в началото на шейсетте, слаба и във форма, с красиво фризирана платинена коса и ненатрапчив грим. Беше облечена изцяло в каубойски стил: индианска жилет­ка с ресни, бяла риза, тесни джинси и каубойски бо­туши. Ансамбълът се допълваше от огърлица навахо със зърна във формата на цветчета от тиква. Стените на кабинета ѝ бяха покрити с нейни снимки, яхнала удивителен шарен кон в планините, на хиподрума, га­лопираща през стадо крави. В единия ъгъл на кабине­та ѝ стоеше апарат за вода. В другия ъгъл властваше великолепно западно седло с орнаментирана кожа и сребърни инкрустации.

Непринудено и любезно тя се приближи и се здрависа с Кори, после я покани да седне. Раздразнението на Кори, че я беше накарала да чака цял час, постепенно започна да се разпръсва от това дружелюбно посрещане.

-      Е, Кори - каза Кърмоуд с подчертан тексаски ак­цент, - искам да ти благодаря, че дойде. Това ще ми позволи лично да ти обясня, защо, за съжаление, на­чалник Морис и аз не можем да изпълним молбата ти.

-      Надявах се да обясня...

Обаче Кърмоуд бързаше и отряза опита на Кори да изложи своите опорни точки.

-      Ще бъда откровена. По наше мнение научното из­следване на тези останки за една... студентска теза е проява на неуважение към мъртвите.