Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 6

Майкъл преглътна и кимна веднъж. Клеър хвърли неволен поглед към родителите си, които нямаше как да пропуснат тази заплаха.

И не я бяха пропуснали.

— Извинете? — обади се бащата на Клеър и понечи да се надигне от стола си. — Да не би да заплашвате тези деца?

Бишъп обърна пронизващо студените си очи към тях и Клеър с отчаяние се запита дали горещият тиган, още пълен догоре с бъркани яйца, може да послужи като надеждно оръжие срещу един вампир. Баща й замръзна, както се беше надигнал наполовина от стола.

Тя усети как през кухнята премина някаква вълна. Очите на родителите й добиха празен и отнесен израз. Баща й отново се отпусна уморено на стола си.

— Никакви въпроси повече — заповяда им Бишъп. — Уморих се от вашето бърборене.

Клеър усети как я връхлита безгранична черна ярост. Искаше да скочи върху този дъртак и да му издере очите. Единственото, което я възпираше през следващите две секунди, сторили й се тъй дълги, бе фактът, че ако се опита, всички щяха да загинат.

Дори и Майкъл.

— Още кафе? — Ева наруши неловката тишина с отчаяна, престорена бодрост в тона си. Грабна кафеварката от Майкъл и се наведе над чашите на майката и бащата на Клеър като тъмен, отмъстителен ангел на кофеина. Клеър се зачуди какво си мислят родителите й за Ева, с мъртвешки белия й грим, черното червило, наситената очна линия и щръкналата на всички посоки черна коса.

Но пък тя бе получила своята доза кафе и сега се усмихваше.

— Разбира се — каза майката на Клеър, като също се усмихна колебливо. — Благодаря ти, скъпа. И така… този мъж твой роднина ли е? — Тя изгледа набързо Бишъп, който тъкмо излизаше от кухнята и се насочваше към масата за хранене в дневната. Красивият млад вампир улови погледа на Клеър и й смигна, затова тя побърза да отклони очи отново към Ева и родителите си.

— Не — отрече Ева, с пресилено оживление, породено от страха. — Далечен роднина е на Майкъл. От Европа, нали се сещате. Сметана?

— Яйцата са готови — обяви Клеър и изключи газовия котлон. — Ева…

— Надявам се да имаме достатъчно чинии — прекъсна я Ева, този път с по-тревожен тон. — Господи, никога не съм очаквала, че ще го кажа, но имаме ли хубав порцеланов сервиз?

— Имаш предвид чинии, които да не са нащърбени? Да. Ето, там са. — Шейн посочи към шкафа, извисяващ се повече от метър над главата на Ева. Тя го изгледа ядосано. — Не ме гледай така, няма да се протягам дотам. Знаеш, че още съм ранен.

Наистина беше. Но при цялата тази бъркотия Клеър и за това бе забравила. Шейн вече беше много по-добре, но го бяха изписали от болницата съвсем скоро. Не беше минало достатъчно време, за да се излекува напълно от прободната рана в корема, която едва не го уби.

Това бе още една основателна причина да не усложняват ситуацията, освен ако не беше абсолютно наложително — без помощта на Шейн съпротивителните им възможности щяха да са още по-ограничени.

Ева се покатери на стола, стигна до високия шкаф, намери чиниите и ги подаде надолу на Клеър. След като ги пое от нея, Клеър зае мястото на Шейн край печката, за да разбърква сгъстената на бучки смес, която трябваше да представлява грейви соса. По-скоро приличаше на повърнато от извънземно.