Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 4

— Мога да ви помогна в готвенето — обади се майка й и направи леко усилие да се надигне. Ева стрелна с поглед Клеър и беззвучно я подкани: „Кажи нещо!“ Клеър преглътна студения пристъп на паника и се постара гласът й да прозвучи уверено.

— Не е необходимо, мамо — заговори тя. — Всичко е наред. Ще се справим. Виж, ще приготвим повече, в случай че двамата с татко сте гладни. Ти си стой тук и се отпусни.

Майка й, която обикновено беше примадона в кухнята и „големите“ й кулинарни постижения се свеждаха най-много до кипването на вода, сега изглеждаше облекчена.

— Добре, скъпа. Ще ми кажеш, ако мога да помогна с нещо.

Майкъл отвори вратата на кухнята и влезе забързано, заедно с бащата на Клеър. Ако майка й изглеждаше уморена, то баща й изглеждаше… отнесен. Озадачен. Намръщи се на Майкъл, сякаш се опитваше да си обясни какво точно се случва, но така и не може да го проумее.

— Какво става тук? — излая към Майкъл. — Какви са онези хора отвън?

— Роднини — обясни Майкъл. — Дошли са от Европа. Вижте, съжалявам. Зная, че искахте да прекарате известно време с Клеър, но може би сега е по-добре да се приберете у дома си, а ние ще…

Той замлъкна, сетне се обърна, защото някой се бе появил на прага на кухнята зад него.

— Никой никъде няма да ходи — заяви младежът, другият от придружителите на Бишъп. Усмихваше се. — Вие сте едно голямо и щастливо семейство, така ли е, Майкъл? Нали ти си Майкъл?

— Какво, вече на „ти“ ли ще си говорим? — Майкъл избута бащата на Клеър навътре в кухнята и затръшна вратата пред лицето на другия вампир.

— Добре. Трябва да ви изведа оттук — каза той на родителите на Клеър и отвори другата врата, водеща към задния двор. — Къде е колата ви? Отпред, на улицата ли?

Навън нощта изглеждаше черна и безлюдна. Дори луната не се виждаше. Бащата на Клеър отново погледна Майкъл смръщено, след което седна край кухненската маса, заедно с жена си.

— Затвори вратата, синко — подкани го той. — Никъде няма да ходим.

— Сър…

— Татко… — опита се и Клеър да го убеди.

— Не, скъпа, тук става нещо странно и аз няма да си тръгна. Не и докато не се уверя, че си добре. — Баща й отново изгледа Майкъл сърдито. — Какви точно са тези… твои роднини?

— Такива, от които всички странят — отвърна Майкъл. — Има ги във всяко семейство. Но те са тук само за малко. Скоро ще си тръгнат.

— Тогава ще останем, докато не си тръгнат — заяви бащата.

Клеър се опита да мисли само за бърканите яйца, които приготвяше. Но ръцете й трепереха.

— Хей — прошепна й Шейн, като се наведе към нея. — Всичко е наред. Всички ще бъдем добре. — Солидното му, вдъхващо спокойствие присъствие я стопляше, докато той бъркаше усилено това, което не бе възможно да е наистина грейви сос. Знаеше го, защото кулинарните умения на Шейн се свеждаха само до приготвянето на един вид чили. Но поне се стараеше, което беше ново и нетипично за него, и навярно доказваше колко насериозно възприема цялата ситуация.

— Зная — промълви Клеър и преглътна. Ръката на Шейн се притисна нежно към нейната. Тя не се съмняваше, че ако сега ръцете му не бяха заети, щяха да я обгърнат. — Майкъл няма да им позволи да ни наранят.