Читать «Балът на глупците» онлайн
Рейчъл Кейн
Рейчъл Кейн
Балът на глупците
Тази книга нямаше да я има, ако не бяха Сондра Лемън, Джоузефин Корстен и моите приятели от „LSG Sky Chefs“.
Благодаря също и на Лусийн Дайвър и Ан Бонър, без които… е, вие си знаете!
1
Клеър трудно можеше да си представи, че денят й — дори за стандартите на Морганвил — може да стане по-кофти… когато вампирите, които я държаха за заложница, поискаха закуска.
— Закуска? — машинално повтори Клеър. Надникна през прозореца на дневната, само за да се увери, че навън все още е тъмно. През цялото време мракът навън се сгъстяваше все повече.
Тримата вампири не откъсваха погледи от нея. И без това се притесняваше предостатъчно от вниманието на онези двамата, които всъщност бе зърнала съвсем бегло — мъж и жена, зловещо красиви, — но когато студените очи на стария господин Бишъп се вторачиха в нея, й се прииска да се свре в някой ъгъл, свита на кълбо. Цели пет секунди издържа на втренчения му поглед, след което сведе очи надолу. Почти усети, че той се усмихва.
— Закуската — заговори той меко, — е това, което се яде сутрин. Но вампирските утрини не започват с изгрева на слънцето. Обичам яйца на закуска.
— Бъркани или на очи? — попита Клеър, като се опитваше да не звучи така нервно, както се чувстваше. Дано не ги иска на очи. Нямам представа как се приготвят яйца на очи. Не проумявам дори защо въобще ги споменах. Дано не ги иска на очи…
— Бъркани — реши той и Клеър въздъхна облекчено.
Господин Бишъп се бе настанил в удобното кресло в дневната, в което обикновено сядаше Майкъл, докато свиреше на китарата си. Но за разлика от Майкъл, господин Бишъп създаваше впечатлението, че е седнал на някакъв трон. Отчасти се дължеше на това, че всички останали бяха прави — Клеър, заедно с гаджето й Шейн, загрижено надвесен над нея; Ева и Майкъл, хванати за ръце, отдръпнали се леко встрани. Клеър си позволи да погледне крадешком Майкъл. Той изглеждаше… сдържан. Разбира се, че бе ядосан, но поне се владееше добре.
Клеър повече се страхуваше за Шейн. За него отдавна се знаеше, че действа, без да се замисля, особено когато са заплашени най-близките му приятели. Стисна го за ръката, а той я стрелна набързо, с мрачен, неразгадаем поглед.
Не, за него изобщо не бе спокойна.
Сепна я резкият тон на господин Бишъп.
— Съобщи ли на Амели, че съм пристигнал, момиче?
Това бе първата заповед на Бишъп — да уведомят дъщеря му, че е дошъл в града. Дъщеря му?
Трудно бе да си представи, че Амели, водач на вампирите в Морганвил, у която нямаше нищо човешко, има семейство, дори и толкова страховито като този господин Бишъп. Лед и кристал, това беше Амели.
Той все още чакаше отговор. Клеър припряно заговори:
— Обадих й се, но се включи гласовата й поща. — Опита се тонът й да не прозвучи сякаш се оправдава.
Бишъп сърдито свъси вежди.
— Предполагам това означава, че си оставила съобщение. — Клеър кимна безмълвно. Той забарабани нервно и нетърпеливо с пръсти по страничната облегалка на креслото. — Много добре. Докато я чакаме, ще закусим. Яйца, бъркани, както казах. Също и бекон и кафе…
