Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 5

— Ама ти не го ли чу? — Ева се присъедини към тях край печката, като шепнеше тревожно. Намръщи се на цвърчащия бекон. — Той не може да ги спре. Най-много да пострада яко, ако се опита. Така че май трябва отново да се обадиш на Амели и да й кажеш да си домъкне тук всемогъщия задник.

— Да, страхотна идея, няма що! Да раздразним единствения вампир, който може да ни помогне. Виж какво, ако смятаха да ни убиват, не мисля, че първо щяха да поискат бъркани яйца — тросна се Шейн. — Да не говорим за бисквитите. Ако искаш бисквити, ясно е, че си дошъл като гост.

В думите му имаше смисъл. Обаче това не спря треперенето на ръцете на Клеър.

— Клеър, скъпа? — отново прозвуча гласът на майка й. Клеър подскочи и едва не изтърси върху печката шпатулата, пълна с яйца. — Онези хора какво правят тук всъщност?

— Господин Бишъп… хм, той чака дъщеря му да дойде да го вземе. — Не беше лъжа, въобще не беше.

Бащата на Клеър стана от масата и се приближи до кафеварката, която се бе напълнила и свистеше. Сипа кафе в две чаши и ги отнесе на масата.

— Пийни си малко кафе, Кейти. Изглеждаш уморена — добави той. В гласа му се прокрадна нежна нотка, което накара Клеър да го изгледа остро. Баща й не беше от най-емоционалните, но сега изглеждаше обезпокоен, разтревожен почти колкото майка й.

Баща й пресуши кафето си набързо, както се изпива чаша ледена вода в горещ летен следобед. Майка й унило си сипа сметана и захар, преди да отпие. Никой от тях повече не проговори.

Майкъл се изниза през кухненската врата, за да занесе кафе и на вампирите. Като се върна, затвори вратата и за миг се облегна на нея. Изглеждаше мъртвешки блед, напрегнат, по-зле от последните месеци, откакто се превърна във вампир. Клеър се опита да си представи какво може да са му казали онези, за да изглежда така, но нищо не й хрумна. Трябва да е било нещо лошо. Не, нещо ужасно.

— Майкъл — заговори Ева напрегнато, като кимна към родителите на Клеър. — Още кафе?

Майкъл й кимна и се отдръпна от вратата, за да вземе кафеварката, но така и не стигна до кухненската маса. Вратата отново се отвори и вътре нахълта господин Бишъп заедно с антуража си. Високи и надменни като кралски особи от деветнайсети век, тримата вампири огледаха набързо кухнята. Другите двама бяха красиви, млади и плашещи, но командваше господин Бишъп — никой не се съмняваше в това. Когато погледът му падна върху нея, Клеър трепна и се извърна към цвърчащите яйца.

Вампирката пристъпи към печката и топна пръст в грейви соса, който Шейн разбъркваше, сетне поднесе бавно пръста към устните си и го облиза грижливо. През цялото това време не откъсваше поглед от Шейн. И Шейн не преставаше да я зяпа, внезапно осъзна Клеър, разтърсена от тази неприятна изненада. После безпомощно отвърна очи от тях.

— Време е да похапнем — каза Бишъп на Майкъл. — Майкъл, ще имаш удоволствието лично да ни сервираш. Ако обаче твоите приятелчета са решили да ме отровят, ще ти изкормя червата. И повярвай ми, ако реша, мога да накарам един вампир да страда дълго, много дълго.