Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 8

Клеър остави яйцата и бекона на дървената маса и побърза да се оттегли. Никой не предложи на нея, на Ева и на Шейн да седнат на масата, въпреки че имаше празни столове. Двете с Ева се спогледаха и се върнаха обратно в кухнята, зарадвани да се измъкнат. Майкъл остана да се суети около масата и да разпределя храната по чиниите.

Сервираше им. Лицето му остана напрегнато и пребледняло, със студен страх в очите си. Господи, щом и Майкъл бе паникьосан, значи определено имаше основание за пълно шубелисване.

Веднага щом кухненската врата отново се затвори, Шейн улови Клеър и Ева за ръцете и ги повлече към най-тъмния ъгъл.

— Така — прошепна той. — Официално е, това става все по-откачено. Не го ли усещате?

— Да — въздъхна Ева. — Леле, мисля си, че ако къщата имаше зъби, вече щеше да хапе и дъвче. Трябва да признаете, че е готско.

— Това „готско“ няма да ни доведе доникъде. Какво ще кажеш, Клеър?

— Какво? — Тя го изгледа безизразно за няколко дълги секунди, преди да продължи: — О, съгласна съм. Да. Пак ще се обадя на Амели.

Извади мобилния телефон от джоба си. Беше нов и още с доставката му в паметта му бяха записани няколко от най-важните телефонни номера. На първо място в списъка за бързо избиране фигурираше номера на мобилния на Амели, Основателя на Морганвил.

Водачката на вампирите. Както и шеф на Клеър. В Морганвил техническият термин беше покровител, но Клеър още от самото начало бе разбрала, че това е само по-благоприличен заместител на думата „собственик“.

Набра номера й и отново попадна на гласовата й поща. Клеър остави още едно забързано, почти отчаяно съобщение: „Елате в къщата, моля ви, нуждаем се от помощта ви“, след което прекъсна връзката. Погледна безмълвно Ева, която въздъхна и пое телефона, за да набере друг номер.

— Да, здравей — заговори тя, когато й вдигнаха. — Свържи ме с шефа. — Последва дълга пауза и лицето на Ева доби вид, сякаш се подготвяше за нещо много неприятно. — Оливър, обажда се Ева. Не си прави труда да ми съобщиш колко ти е приятно да ме чуеш, защото не е така. Говорим делово, затова си спести празните приказки. Изчакай малко.

Ева подаде телефона на Клеър. Намръщена, Клеър беззвучно я запита: „Сигурна ли си, че трябва аз да говоря?“ Вместо отговор Ева само изпъна палеца и кутрето си, за да имитира разговор по телефона.

Клеър взе неохотно телефона.

— Оливър? — попита. От другия край на линията се чу нисък, ленив смях.

— Добре — каза той. Собственикът на кафенето „Комън Граундс“ притежаваше топъл тембър на гласа. Благодарение на него, още при първата им среща, тя се подведе, че той е много добър. — С малката Клеър ли разговарям? Ева не поиска да го чуе, но на теб ще го кажа — хубаво е, че се обръщаш към мен в момент на нужда. Защото е момент на нужда, нали? А не желание за светско общуване?