Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 128

— Може ли да се кача горе? — попита тя. Охранителят изглежда се замисли над молбата й за една дълга секунда, преди да й кимне и да се отмести настрани. После почука. Тайната врата се отвори, Клеър пристъпи вътре и я затвори зад гърба си.

В подножието на стълбата на пост стоеше друг охранител, който не беше толкова приятелски настроен, но след като проведе шепнешком разговор с някой, който пазеше горе, й позволи да се качи.

Горе бяха само Амели, легнала върху дивана сред замръзнал водопад от бяла коприна, Сам и Оливър.

Колът все още стърчеше от гърдите й, а очите й бяха отворени и празни.

Оливър се нахвърли върху Клеър в секундата, в която изкачи и последното стъпало.

— Върви си! — изсъска.

Тя едва не го направи, но Сам скочи припряно от мястото си.

— Не — рече той. — Тя си е заслужила правото. Тя бе първата, която застана до Амели, не ти. Не бях дори и аз.

Оливър явно се подразни, но отново съсредоточи вниманието си върху застиналото бледо лице на Амели. Дългите му пръсти притискаха слепоочията й с необичайна нежност. Той бе свалил костюма си на плашило, поне по-голямата част, но в косата му все още стърчаха няколко сламки, а върху кожата му се виждаха петна от грима.

Наведе се по-близо, взря се в отворените й очи и застина така. Секундите се нижеха, а Сам чакаше.

— Сега — прошепна Оливър.

Сам сграбчи кола и го дръпна с един силен замах. Тялото на Амели се издигна нагоре, тръпнещо в спазми, а устата й се отвори широко. Вампирските й зъби блеснаха, остри и смъртоносни на светлината.

Тя не пророни нито звук.

Сам имаше измъчен вид. Оливър шепнеше нещо, твърде тихо, за да го чуе Клеър, и бе навел главата си толкова близо до Амели, че почти докосваше нейната. Когато Сам се протегна към нея, Оливър вдигна глава и я поклати рязко. Сам застина.

— Поеми я — нареди Оливър и отдръпна ръцете си от главата й. Сам бързо зае мястото му. Оливър нави сивия си ръкав, пое дълбоко дъх и притисна горната част на ръката си до устата на Амели.

Клеър потръпна, когато Амели заби дълбоко зъбите си в оголената плът. Оливър остана неподвижен. Погледът на Сам се местеше между Амели и Оливър, търсейки нещо, което Клеър не разбираше съвсем, после той пусна Амели и сграбчи ръката на Оливър, за да го отдръпне от нея.

Оливър се олюля и се свлече на пода, закрил очи с двете си ръце. От отворените рани върху ръката му се стичаха капки кръв и капеха на пода. После струйката намаля и спря, когато раните се затвориха.

Амели примигна и извърна глава към Клеър. Приличаше на мъртва, само че се движеше; очите й все още бяха изцъклени, зениците се бяха разширили, а кожата й бе със зловещ синкавобял оттенък.

— Момичето — прошепна тя. — Трябва да си върви. Гладна съм.

Сам кимна и погледна над рамото си към Клеър.

— Върви и донеси малко кръв — нареди й. — Трябва да има в хладилника.

В този миг Клеър осъзна шокирано, че нямаше. Всички запаси на кръв бяха изчерпани.