Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 130

Майкъл излезе, за да посрещне вампира, който шофираше Кръвомобила. Върна се, клатейки глава.

— Нищо не е останало — оповести мрачно. — Той вече бил оставил събраната дажба от деня в Центъра за даряване. Не разполага с никакви запаси. Чул, че и доставките в болницата са били саботирани.

— Освен ако не тръгнем от врата на врата да събираме бутилки и найлонови торбички, не разполагаме с нищо — обади се смръщената вампирка, която баща й придружаваше на празненството. — Казах на Съвета на старейшините, че трябва да разполагаме с повече резервни количества.

— А запасите в университета?

— Ще стигнат за два дни — отвърна шофьорът на Кръвомобила. — Не се сещам за нищо друго.

— А аз, да — заяви Клеър и преглътна болезнено, когато всички насочиха погледи към нея. — Но трябва да получа разрешение от Амели, за да ви заведа там.

— Амели не е в състояние да разрешава каквото и да било. Какво ще кажеш за Оливър?

Клеър поклати глава.

— Трябва да е Амели. Съжалявам.

Шофьорът на Кръвомобила изглеждаше уморен и много притеснен. Потърка носа си.

— Добре — предаде се той. — Но преди Амели да даде съгласието си, трябва да се нахрани. А аз се нуждая от донори.

Ева, която до този момент бе необичайно тиха, пристъпи напред.

— Аз ще го направя — рече.

— Аз също. — Това беше Моника Морел. Тя смъкна тежката си перука на Мария Антоанета и я пусна на земята. Клеър си спомни какво й бе казал Ричард, че кметът се надява да върне костюма, и едва не се засмя. Дотук с плановете му. — Джина! Дженифър! Елате тук!

И доведете колкото се може повече хора!

Моника, властна като истинската френска кралица, този път както никога досега, използваше вродената си способност да заплашва и заповядва за една наистина добра кауза. След десет минути вече се бе подредила опашка от донори и четирите кушетки в Кръвомобила, оборудвани за вземане на кръв, работеха.

Клеър се върна незабелязано в къщата. Всички вампири се бяха скупчили край прозорците и наблюдаваха какво става, а повечето от хората бяха навън и даряваха кръв.

Тя застана с лице пред празната стена до масата в дневната. Трябва да го направя бързо.

Стената се разтопи в мъгла и тя прекрачи. Изчезна почти преди порталът да се отвори.

Пристъпи в затвора, пъхна ръка под туниката на Арлекин и извади кръста с острия връх, който й бе дал Миърнин. Използвай го само при самозащита.

И тя бе готова да го направи.

Килията на Миърнин беше празна, а телевизорът беше включен и предаваха някаква игра. Клеър провери хладилника на затвора. Вътре имаше достатъчно запаси от кръв и можеше да ги занесе там, където се нуждаеха от тях.

Миърнин можеше да е навсякъде.

Не, поправи се момичето. Миърнин можеше да бъде само на около двайсет места в Морганвил, поне ако използваше порталите.

Тя се върна при стената с портала и се концентрира, образувайки подвижна червейна дупка към лабораторията и влезе през нея.