Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 31

— Вероятно?!

— Притежавам страхотен нюх за убийците, но в момента носът ми не надушва нищо. Я по-добре ми кажи къде играеш баскетбол…

— Как разбра, че изобщо играя? От онзи миниобръч на вратата ли?

— Отчасти от ръста и походката ти, както и от начина, по който направи дисекция на спортната ми кариера.

— А другата част?

— На бюрото ти лежаха ключове за ауди. Направих си труда да сляза в гаража. Там наистина има едно, паркирано близо до входа. На задната седалка видях спортен сак, три баскетболни топки и четири чифта скъпи маратонки — от онези, които биха си позволили само професионални играчи или момчета с добра кариера в студентския баскетбол.

— „Кавалиърс“ от Университета на Вирджиния — призна Рой.

— Вече ми е известно — кимна Мейс. — Издаде те оранжевият стикер на задната броня.

— Ама ти наистина приличаш на полицейската шефка — отбеляза Рой.

— Тя е много по-висока от мен.

— Имам предвид лицето и най-вече очите. И двете имате зелени очи, изпъстрени със златисти прашинки. — Той се наведе, взря се и добави: — И точица, оцветена в магента, в дясното око…

Мейс се наведе над огледалото на мотоциклета и с удивление установи, че наблюденията му са абсолютно точни. Видя и златистите прашинки, и пурпурната точица в дясното око.

— За пръв път срещам мъж, който знае, че магентата е цвят — каза тя.

— Значи познах! — насочи показалец към нея той. — Ти си сестра й Мейс Пери. Трябваше да се сетя още като ми каза името си! — Замълча за момент и поклати глава. — Но във вестниците писаха, че истинското ти име е Мейсън Пери… Имаше един телевизионен герой — Пери Мейсън, прочутия адвокат… Това съвпадение ли е?

— Баща ми беше прокурор, но голямата мечта на живота му беше да е от другата страна. Затова ме е кръстил Мейсън. Но аз официално промених името си и станах Мейс.

— Как реагира баща ти?

— Не знам. Бях още дете, когато го убиха.

— Извинявай, Мейс. Не знаех.

— Нямаш причини да се извиняваш.

— Но ти не беше ли в…

— Току-що излязох.

— Ясно. — Рой пъхна ръце в джобовете си и смутено отмести поглед. Тя си играеше с каишката на каската. — Ако трябва да бъда честен, присъдата ти беше несправедлива — добави след известно време той.

— Благодаря. Ако и аз трябва да бъда честна, напълно си прав.

— Знаеш ли, че Мона Данфорт е единствената причина да повярвам в прераждането?

— Какво искаш да кажеш? — погледна го тя заинтригувано.

— Как иначе да си обясня появата на Сталин в женски вариант?

Мейс се засмя.

— Да не би да си се сблъсквал с нея в съдебната зала?

— Не бях достатъчно велик, за да ме призове на директен двубой. Но помощниците й на няколко пъти ми завряха носа в калта на юридическата система. В полицията се носят легенди за нея.

— Искаш ли да хапнем някъде? Ще имаме възможност да се редуваме в измислянето на изтезанията, които заслужава Мона.

— Къде предлагаш?

— „При Бени“. Две години съм мечтала за пушените му наденички. — Ръката й дръпна капака на втората седалка. — Хайде, скачай!

— Нямам каска.

— Ще гледаш да не си падаш на главата. Почти съм сигурна, че застраховката ми е изтекла.