Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 29

— Точно това си направил — въздъхна Рой. — Прецакал си всичко.

— През цялото време си мислех, че камерите са само за украса! — проплака Нед. — Да карат хората да си мислят, че действат. А истинската охрана съм аз!

— Звучи много успокоително, особено след днешните събития — иронично подхвърли Рой. — Видя ли някой да влиза от момента, в който си чул Даян, до моето появяване?

— Няколко души. От редовните.

— Сред тях имаше ли човек от „Шилинг“?

— Доколкото си спомням, не.

Рой се намръщи и заби поглед в лицето му.

— Случайно да си правил още почивки?

— Не съм, кълна се! През цялото време бях тук! Е, четях си нещо, но нямаше как да пропусна някого. Фоайето не е чак толкова голямо.

Вярно е, помисли си Рой. А хората, идващи от гаража, трябва да преминат точно покрай гишето на охраната.

— Сигурен ли си, че никой не е излизал от сградата през същия отрязък от време? — попита той.

— Абсолютно. Само влизаха. Че кой ще тръгне да излиза по това време?

Ясно е кой, въздъхна Рой. Убиецът.

— Разказа ли всичко на ченгетата?

— Да, всичко.

— Добре ли е застрахована твоята охранителна фирма?

— Че откъде да знам?

— Не е зле да се поинтересуваш, защото си нанесъл огромни щети на голяма адвокатска кантора. И не забравяй, че те могат да те осъдят дори без адвокат!

— Господи! Нима наистина ще се захванат с мен?! Няма да могат, нали? Аз съм само един пазач, нямам пари!

— Съдът е отворен за всички, Нед. А те могат да се захванат с теб дори само за удоволствие!

След тези думи той се обърна и напусна сградата. Убиецът на Даян най-вероятно се бе качил в асансьора заедно с нея. И бе проявил достатъчно разум, за да не побегне веднага, а да се скрие някъде и да изчака подходящия момент. А може би още беше в сградата и си работеше в друга фирма.

Или в моята!

Даян се беше появила около час и половина преди него. Дали беше убита веднага и извършителят се бе измъкнал далеч преди пристигането на Рой? А може би се беше случило броени минути преди това? Ами ако бе станало, докато е бил в кабинета си, но не е чул нищо? Той направи опит да си спомни колко студено беше тялото на Даян, когато го откри. Но то във всички случаи щеше да му се стори студено, независимо дали е било в хладилника два дни или половин час. Съдебният лекар можеше да даде най-точен отговор на въпроса.

— Изглеждаш така, сякаш главата ти ще се пръсне от мислене! — подвикна познат глас вляво от него.

Рой вдигна глава и спря смаян поглед върху Мейс Пери, възседнала спортен мотоциклет.

14

— Пак ли си тук? — попита Рой и пристъпи към нея.

— Откъде знаеш, че изобщо съм си тръгвала?

— От кабинета си виждам главния вход. Цяла сутрин висях на прозореца и гледах насам. — Очите му се плъзнаха по лъскавото дукати. — Няма как да пропусна това бижу.

— Виж какво, имам чувството, че се разделихме не както трябва, и дойдох да оправя нещата.

Рой не изглеждаше склонен да приеме офертата, но псе пак промърмори:

— Така и не разбрах как се казваш.