Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 30

Дейвид Балдачи

— Мейс. Видях, че разговаряш с охранителя — подхвърли тя и погледна към входа на сградата. — Какво ти каза?

— Нищо особено — отвърна Рой. — Нед едва ли може да се нарече охранител…

— Може би убиецът на Толивър е пътувал в асансьора заедно с нея. А в същото време въпросният Нед е похапвал в задната стаичка. Убиецът си е свършил работата и се е измъкнал навън или просто е останал на работното си място. Може би и във вашата кантора.

— Това е една от възможните теории.

— Веднага ще ти предложа още една. Ти си бил в асансьора с Толивър, но тя е използвала картата си, за да го задвижи. Така няма доказателства за присъствието ти. После си я убил и си я напъхал в хладилника, слязъл си по стълбите и си изчакал завръщането на пазача, за да се появиш откъм гаражния асансьор, така че той да те види. После си се качил в кантората, помотал си се известно време в кабинета си, след което си отишъл в кухнята, отворил си хладилника и си подхванал тялото на горката жена, за да не падне на пода. Така можеш да обясниш евентуалните следи по тялото си. Накрая си се обадил в полицията с престорено уплашен глас…

Рой я изгледа с мрачно изражение.

— Така ли реши да започнеш на чисто? Като насочиш обвиненията към мен?

— Не те обвинявам. Но ти си адвокат и знаеш какво предстои. Бил си на местопрестъплението сам с убитата. Рано или късно ченгетата ще стигнат до моите заключения, а ти трябва да имаш отговори на всичките им въпроси. Предлагам да се упражниш с мен.

— Защо? За да им докладваш за слабите места в обясненията ми?

— Вече ти казах, че не съм ченге. Ако това е истината, никой не може да ти лепне убийство.

— Добре, съгласен съм. Започвам веднага: използвах картата си за достъп в гаража, което удостоверява, че съм пристигнал някъде около седем и половина. Качих се с асансьора и свърших някои работи, а после отидох да си направя кафе и открих Даян. В осем и две минути позвъних на деветстотин и единайсет. Записите показват, че тя се е появила в кантората деветдесет минути преди мен. А аз дори не подозирах, че е там.

— Това няма да ти свърши работа — поклати глава Мейс. — Би могъл да паркираш някъде наблизо, да влезеш пеша в гаража и да я изчакаш да се появи. А после да влезеш в асансьора заедно с нея, да я убиеш и да се върнеш за колата. Останалото се развива по същия сценарий.

— Нед твърди, че е чул как Даян поздравява някого. А това не се връзва с твоята версия.

— Нито ченгетата, нито съдът хващат вяра на показанията на кретени. А ти наистина би могъл да се появиш в седем и половина, да се качиш в асансьора, да убиеш Толивър, да я напъхаш в хладилника и чак накрая да повикаш ченгетата. Време колкото щеш.

— Добре де, а какъв е мотивът ми?

— Когато нещата опрат до криминално разследване, аз ги степенувам. Което ще рече, че първо гледам имало ли е шанс за извършване на дадено престъпление и после търся мотивите. Но ако ги има, ченгетата непременно ще ги открият.

— Какво да направя тогава? Да хвана първия самолет за страна, която няма договор за екстрадиране с Щатите?

— Вероятно няма да се стигне дотам.