Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 212

— Не, беше твърде възпитан и изтънчен, за да е от тях. А и Мелдън не е имал връзка с Уоткинс. Само Толивър. Фалшифицирали са часа на смъртта й с единствената цел да ни заблудят. Не виждам как горилите на Нейлър ще пъхнат в боклука й останки от пържоли и зеленчуци, ще й инжектират сперма и ще шпионират компютъра й.

— А кой следеше трансакциите с посредничеството на ДЛТ?

— Пак Толивър. Според Рой през ДЛТ са минавали милиарди долари на клиентите на „Шилинг и Мърдок“. Повечето от сделките е осигурявал лично управляващият съдружник Честър Акерман.

— Кингман спомена за някакви клиенти в Дубай.

— Доколкото разбрах, те имат много клиенти в тази страна.

— Което означава, че част от милиардите идват от Близкия изток, така ли?

— Предполагам. — Мейс изведнъж се вцепени. — Дали мислиш онова, което мисля и аз?

Бет извади телефона си.

— На кого ще звъниш? На твоя приятел в разузнаването?

— Имаш предвид Сам Донъли? Не, още не.

Залепи телефона до ухото си и каза:

— Стив Ланиър, ако обичате. Търси го началникът на полицията Пери.

— Стив Ланиър? Той не беше ли…

— Да, заместник-директорът на Вашингтонското бюро на ФБР. — След секунда каза: — Здравей, Стив. Трябва да поговорим. Да, въпросът е спешен.

Два часа по-късно вече седяха срещу Ланиър в кабинета му и го информираха за разкритията си.

— През годините съм попадал на какво ли не, Бет — въздъхна Ланиър и се облегна на стола си. — Но това, което ми разказахте, надминава всичко!

В кабинета се появи мъж, който му подаде една папка и безшумно се оттегли.

Той я отвори и прегледа съдържанието й.

— Нямаме информация за разследване, свързано с убийството на Мелдън — поклати глава Ланиър. — Започвам да се съмнявам, че изобщо е имало разследване. Това би трябвало да включи сигналната лампичка. Едва след дълго шикалкавене успяхме да сдобием със заключенията от аутопсията на агентите Хоуп и Райгър.

— Джарвис Бърнс ме информира за смъртта им.

— Е, че как иначе? Гърлата и на двамата са били прерязани с хирургическа точност. Без съмнение работа на професионалист.

— Какво ни говори това?

— Че сме изправени пред много сериозен проблем.

— Вече го знаем — обади се Мейс.

— Имах предвид нещо друго — каза Ланиър и в продължение на пет минути обяснява на сестрите какво точно има предвид.

— Нещата придобиват очертания — кимна Бет. — Вече знаем какво трябва да направим.

— Съгласна съм — добави Мейс.

— Пропускам ли нещо? — попита Ланиър, местейки поглед от едната към другата.

— Наши си работи — отвърна Бет, наведе се напред и бързо заговори. Когато спря за момент, Мейс се намеси и довърши мисълта й.

— За тази работа ще ни трябва Сам Донъли — каза Ланиър.

— Абсолютно — съгласи се Бет.

Половин час по-късно тримата напуснаха кабинета, за да осъществят току-що съставения план.

109

На другата вечер Мейс фучеше по пътищата на Западен Мериленд. Дукатито виеше на максимални обороти, а дърветата от двете му страни се мяркаха и изчезваха като черно-бели кадри на стар филм. В един момент стигна до кръстопът, зави наляво и измина още километър и половина. После свърна надясно и намали скоростта. Обувките й докоснаха влажната земя, моторът заработи на празни обороти. Старата ферма изплува на около петстотин метра от нея. Очите й леко сълзяха, но не от вятъра, а от специалните контактни лещи.