Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 214

— Какво трябва да направя? — повтори Мейс.

— Страхувам се, че нищо.

— Значи ще ни убиете? Имайте предвид, че и други хора са запознати със ситуацията. И няма да оставят нещата току-така.

— Но поне вие двамата няма да ни създавате повече грижи.

Бард измъкна от колана на гърба си двата ножа, с които беше ликвидирала Райгър и Хоуп.

Рой безпомощно гледаше как се приближава към Мейс.

— Тя е някаква маниачка по бойни изкуства — предупреди той. — Просна ме за секунда!

— Не се обиждай, но ти нямаш нужната подготовка.

Бард спря и я огледа. Ножовете в ръцете й не помръдваха.

— А ти я имаш, така ли?

— Нали съм тук, пред теб? Въпреки че Райгър и Хоуп се опитаха да ме убият.

— Те бяха некомпетентни.

— Затова ли ти наредиха да ги премахнеш?

За миг очите на Бард проблеснаха.

— Вече няма значение, нали?

— Ти си рускиня и работиш за Федералната служба за сигурност.

— Впечатлена съм. Надявах се, че съм се отървала от акцента.

— Чувала съм, че вие сте най-добрите наемни убийци на света, може би след израелците.

— Ще се опитам да не те разочаровам.

— В токата на колана си имам нож. Ще ми позволиш ли да го използвам? Ще имаш предимство с твоите два, но все пак ще бъде малко по-честно. Ясно е, че не съм от твоята класа, но все пак владея някои техники. Предполагам, че ще бъде една добра тренировка за теб.

Бард огледа тежковъоръжените мъже, заобиколили Мейс, после кимна.

— Добре.

— Ама… — опита се да възрази един от мъжете, но тя му кресна нещо на непознатия език и той млъкна.

Останалите насочиха оръжията си към Мейс, която спокойно разкопча колана си и измъкна ножа. Очите й пробягаха по леко назъбеното острие.

— Това бебче ми помогна да се измъкна от една доста трудна ситуация.

— Този път едва ли ще ти помогне.

Бард започна да се върти около нея и ножовете засвяткаха между пръстите й.

Мейс остана неподвижна, но очите й внимателно следяха движенията на противничката й.

— Не виждам сълзи — подхвърли Бард. — Няма ли да молиш за милост?

— Някой ден всички ще умрем.

— За теб този ден настъпи.

— А може би и за теб — отвърна Мейс.

110

— По дяволите, Джарвис! Какво става?

Бет стоеше пред големия телевизор с дистанционно управление, който току-що беше внесен в кабинета й от техническия персонал на Джарвис Бърнс. След срещата във Вашингтонското оперативно бюро предишната вечер тя веднага се обади на Сам Донъли и го информира за инцидента с Рой Кингман. Директорът веднага реагира, изпращайки Джарвис Бърнс в помощ на спасителната операция. Нещата се развиваха добре, но после Мейс изчезна. В момента пред компютъра седеше мъж в цивилен костюм и слушалки на главата. Пръстите му бясно тичаха по клавиатурата, гласът му издаваше кратки заповеди в микрофона.

Очите на Бърнс останаха заковани върху екрана, който показваше огромно пусто поле, заснето от монтираната на хеликоптер камера.

— При създалите се обстоятелства това бе най-добрият възможен план, Бет — каза той. — Следваха я два наземни екипа, които се ориентираха по сигналите на устройството, монтирано на мотоциклета. Несъмнено е била прехвърлена на друго превозно средство, но екипите би трябвало да проследят и него. — Обърна се към мъжа с цивилния костюм и рязко заповяда: — Веднага ме свържи с командира на наземната операция!