Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 210

— Май си ми извадила рамото — изпъшка той.

— Точно така. Искаш ли да ти го наместя?

— По-добре ми дай малко морфин.

— Не. Трябва да си напълно концентриран за онова, което ще последва.

Тя стана, заобиколи масата и застана до него.

— Обърни се.

— Заклевам се, че ако пак се направиш на нинджа, аз ще…

Движенията й бяха толкова мълниеносни, че той изобщо не успя да реагира. Усети нетърпима болка, рамото му пропука. После изведнъж му олекна.

Жената се върна на мястото си. Рой предпазливо раздвижи ръката си. Изглежда, всичко беше наред.

— Благодаря — смотолеви той.

— За мен беше удоволствие.

— Не си американка, нали?

— Има ли значение? — сви рамене тя.

— Добре, ясно. Слушам те внимателно. Какво искате от мен?

— Искаме да изпратиш есемес на Мейс Пери. Държим да се срещнем и с нея.

— Няма да стане — поклати глава той. — Имате мен и това ви стига.

— Хубаво си помисли, Кингман.

— Добре, започвам. Искате да изпратя есемес на Мейс и да я помоля за среща на някое затънтено място, където ще я убиете, без някой да ви види. А после ще убиете и мен. Наистина има за какво да си помисля. — Замълча за момент, после тръсна глава. — Върви по дяволите!

— Можем да го направим и без теб, като използваме телефона ти.

— Тогава за какво говорим?

— Беше тест.

— И какво, издържах ли го?

— Все още не знам.

— Отново ще те попитам: за какво говорим? Ако ми позволиш да й се обадя, аз ще я предупредя за капана. Номерът с есемеса няма да мине, защото никога не съм й изпращал съобщения. Тя по принцип е подозрителна и веднага ще ми се обади. А когато не вдигна…

— Да, и ние си помислихме същото.

— Аз успях да разплета кълбото — каза той. — Двойното счетоводство и всичко останало. Финансирате терористи, нали? Ти, изглежда, не си от Близкия изток, но май си от хората на Бин Ладен, нали?

— Глупости! — повиши тон Бард.

— Добре, съгласен съм. Но трябва да се замислиш. Мейс все още не знае какво съм открил в онзи офис. Никой не знае.

— Какво искаш да кажеш?

— Не ви трябва Мейс. Ликвидирате ме и нещата приключват.

— Съмнявам се, че ще приключат.

— В смисъл?

— От инструктажа за Мейс Пери стигам до заключението, че когато тя разбере, че си в опасност, ще направи всичко възможно да те спаси.

— Инструктаж? Я ми кажи, за кое правителство работиш?

За пръв път Мери Бард показа признаци на раздразнение. Устните й леко се присвиха, в очите й се появи гневен блясък.

Рой разбра, че няма да получи отговор, и тихо подхвърли:

— Бих казал, че невъзможното току-що се превърна в абсолютно невъзможно. Никога няма да изляза оттук. Защо тогава да ви помагам?

В стаята се разнесе тихо жужене. Той с недоумение се огледа, после разбра. Вибрираше джиесемът на жената. Тя стана, отиде в ъгъла и го включи. Почти не говореше, а само слушаше. Рой изведнъж осъзна, че стаята е под видео и аудионаблюдение. Кой ли беше оттатък?

Бард прибра телефона в джоба си и отново седна на масата.

— Наистина нямаш стимул да ни помагаш — отвърна на въпроса му тя. — Но когато Пери разбере, че си в наши ръце, тя със сигурност ще се опита да ти помогне. Нали разбираш, че те използваме за стръв?