Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 208

— Колко тежиш? Петдесетина килограма, нали?

— Горе-долу. А ти си над стоте.

— И какво ще спечелиш?

— Удовлетворение, преди да умра.

— Откъде да знам, че не си някоя царица на кунгфуто?

— Ако бях, едва ли щях да ти позволя да ме удариш. — Мейс изплю кръвта от устата си и плъзна език по разклатените си зъби. — Хайде! Или те е страх от едно момиче?

Психото вдигна юмрук за поредния удар, но я видя как се свива и свали ръката си.

— Нямаш нищо общо с кунгфуто — ухили се той. — Знам го, защото имам черен пояс. Двоен.

— Личи си. — Мейс избърса с ръкав кръвта от брадичката си. — Това „да“ ли означава?

Психото извърна очи към хората си, които го гледаха с развеселени физиономии. Мейс също се огледа. Нямаше кой да й помогне. Намираха се в най-далечния тъмен край на паркинга. Можеше да крещи колкото си ще, но нямаше кой да я чуе. После зърна нещо, което може би щеше да й свърши работа. Разбира се, ако доживееше дотогава.

— Добре — съгласи се Психото. — Но веднага след любовната ти милувка те качваме в онзи джип и те откарваме на едно от любимите ми местенца в парка „Рок Крийк“. Там ще ти пусна един куршум в главата и ще хвърля тялото ти в реката.

— Стегни си коремните мускули, Психо! В този удар ще вложа цялата си сила!

Бандитът дръпна ципа на якето си. Отдолу се показа плосък корем, който със сигурност беше твърд като стомана. Мейс остана изненадана, че никой не видя какво става. По всяка вероятност се дължеше на сумрака. Нанесе удара с всичка сила, точно в диафрагмата. Коремните мускули на тоя тип действително се оказаха твърди като стомана. Което, разбира се, бе без значение за 900-те хиляди волта в малкия бокс. Психото се тръшна на цимента и се разтресе, сякаш държеше оголена жица. Очите му се изцъклиха, от устата му излетя тихо скимтене.

Вцепенени от изненада, хората му стояха и го гледаха.

Мейс се обърна и хукна да бяга.

Пръв се осъзна едрият тип, който я беше причакал на перона.

— Хей! — изкрещя той.

Мейс знаеше, че няма шанс. Тялото й се стегна в очакване на куршумите, които всеки момент щяха да я настигнат. Пронизително свирене на гуми я накара да погледне наляво. Нисанът летеше право срещу нея. Тя се хвърли встрани и се размина с него буквално на една боя разстояние. После спирачките изскърцаха и колата спря между нея и нападателите й.

— Качвай се!

Мейс скочи на крака.

— Хайде, качвай се!

— Дарън?!

Братът на Алиша извъртя пистолета си към хората на Психото и натисна спусъка. Първите двама се проснаха на цимента и измъкнаха оръжието си.

Мейс отвори дясната врата и се хвърли на седалката. Колелата изсвириха и нисанът се стрелна напред. По метала забарабаниха куршуми, задното стъкло се превърна в сол. Взеха един остър завой и Дарън натисна газта до дупка. След още два завоя изскочиха от паркинга. Пет минути по-късно вече се намираха на три километра от гарата и Мейс най-после се надигна от седалката.

— Откъде изскочи, по дяволите? — възкликна тя. — Как разбра, че съм там?

— Следях Психото. Видях какво става и прецених, че имаш нужда от малко помощ.