Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 203
Дейвид Балдачи
— Наистина нямаме, поне засега — мрачно отрони той.
— Всички правим каквото трябва. Ти си политическа фигура, а аз — обикновен работник.
Донъли не изглеждаше доволен от определението.
— Могат да изпратят призовка на всекиго, Джарв — въздъхна той. — Включително и на теб. Никога не го забравяй.
— Извинявай, ако съм създал погрешно впечатление.
— Никой не е незаменим. Включително и ти.
— Не съм и мислил другояче — отвърна Бърнс с равен тон.
— В Югоизточна Азия направихме всичко възможно, за да оцелеем. Аз не се гордея с това, а днес може би си върша работата по различен начин. Но когато нещата опрат до сигурността на страната, нямам абсолютно никакви колебания.
— Ще се справим и с това.
— Дали? Искам да запомниш едно: в моята агенция саможертвите започват от долу на горе. Никога не го забравяй, Джарв. Никога! — Донъли го изгледа продължително и настойчиво, после извърна глава. — Парите са проблем както винаги. Но ако спрем да плащаме на мръсниците, някъде в тази страна със сигурност ще се взриви куфар с ядрена бомба. Целта оправдава средствата. Когато бях в Конгреса, щях да започна разследване срещу всеки директор на агенция, изрекъл тези думи. Но сега аз съм на горещия стол и със сигурност мога да ги оправдая.
— Плащанията ще продължат. Залозите са прекалено високи.
— Какво е направено за семействата на Райгър и Хоуп?
— Обяснено им е, че двамата са загинали за родината. Разбира се, получиха и съответните финансови компенсации.
— Много съм разочарован, че се стигна до всичко това.
— Аз също.
— За тези неща трябва кураж. Правехме го във Виетнам. Използвахме, когото трябва, за да си свършим проклетата работа.
— Младото поколение не може да го разбере.
— Слава богу, че разполагаме и с хора като Мери Бард.
— Да, тя е истинска находка, за която трябва да благодарим на нашите руски приятели.
— Дори Москва се плаши от звяра на тероризма. Днес те вече имат пари и икономика, която си струва да защитят. Същевременно знаят, че са мишена. Аз я измъкнах от ФБР в момента, в който научих, че е пристигнала. И преди съм работил с нея. Трябва да ти кажа, че заместник-директорът Стив Ланиър никак не беше доволен.
— Естествено. Вероятно скоро ще се наложи отново да използвам услугите й.
— Не прекалявай. Наоколо и бездруго плуват достатъчно трупове.
— Разбира се, сър.
„Но един-два повече едва ли ще имат значение“, помисли си Бърнс.
105
— Благодаря, че прие да се срещнем, Кейси.
Рой крачеше по Кей стрийт в компанията на Кейси Беноа от ДЛТ — компанията посредник, която извършваше банковите трансакции от името на „Шилинг и Мърдок“.
— Никакъв проблем. И бездруго трябваше да изляза за един сандвич. Какво става?
— Някаква бъркотия с документите, предполагам. Помниш ли сделката за Дикси Груп, която приключихме преди два месеца?
— Няколко мола в Алабама и Тексас. Купувачът беше от Обединените арабски емирства.
— Имаш добра памет. Точно за това става въпрос.
— За какво объркване говориш? Знам със сигурност, че парите бяха платени.