Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 202

— Кое?

— Технически погледнато, ти би трябвало да си на страната на Мона. Но ако ние докажем тезата си, тя ще загуби. И най-вероятно ще стане за посмешище.

— Продължавай в същия дух, Кингман! — смушка го в ребрата тя. — Имаш всички шансове да ми станеш малко по-симпатичен!

Преди да се отдалечи по коридора, Рой изпита чувството, че успя да улови беглата й усмивка. Излезе навън и тръгна към колата си. Пред нея го чакаше висок младеж.

— Рой Кингман?

— Да?

Младежът пъхна в ръцете му руло с документи.

— Смятайте се за уведомен — обяви той и побърза да изчезне.

Рой свали ластика и ги прелисти.

„Шилинг и Мърдок“ бяха завели дело срещу него.

104

Сам Донъли не изглеждаше особено доволен, докато малката автоколона напускаше Белия дом. Беше генерал-майор от пехотата, заменил военната кариера с място в Конгреса. След години в Комисията по разузнаването към Камарата на представителите бе издигнат до създадения след 11 септември пост директор на националното разузнаване. Беше човек с опит и репутация на отличен администратор.

На седалката срещу него седеше Джарвис Бърнс. Задната част на лимузината беше изолирана от шофьора и бодигарда с дебело стъкло. Двамата се бяха сражавали заедно в блатата на Виетнам, а после всеки беше поел по пътя си. Когато се срещнаха отново, Бърнс, който се ползваше с пълното доверие на Донъли, получи всички права за управлението на една от най-важните свръхсекретни програми за борба с тероризма.

— Трудна среща, а? — подхвърли Бърнс.

— Много.

— Щеше ми се и аз да присъствам на нея.

— От време на време шефът на разузнавателната общност се присеща за нещо и привиква така наречените „големи момчета“. А аз му подхвърлям кокала, защото не мога да си позволя да го превръщам във враг. Директорът на националното разузнаване е пръв сред равни, така да се каже.

— Страхотна структура си имаме, няма що. Повечето държави разполагат с далеч по-ефективни служби.

— Каква ефективност да имаме при толкова много разузнавателни агенции, които се борят за място под слънцето и най-вече за бюджетно финансиране.

— Но резултатите са красноречиви.

— Абсолютно. След единайсети септември на американска земя няма нито една терористична атака. Това означава, че си вършим работата и президентът го разбира. Което е най-важното.

— Гражданите също.

— Е, може би няма да е точно така, ако стане известно какви хора финансираме.

— Една-две торби с риали или динари нямат особено значение — отбеляза Бърнс. — Сигурността на тази страна е сложна работа. Ние разполагаме с парите и каналите за тяхното разпределение, а те не. Но пък имат други неща, които ние нямаме. Всичко е въпрос на обикновена бизнес сделка.

— Или чисто и просто сделка с дявола.

— Който е малкият дявол в сравнение с онзи, срещу който се борим.

— Но как успяваш да им държиш юздите, Джарв? Те непрекъснато се променят. Днес ние плащаме на същите негодници, които само преди година стреляха по нас и ни взривяваха.

— Водим войната със средствата, с които разполагаме. Нямаме алтернатива.

Донъли погледна към прочутите паметници, покрай които минаваха.