Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 201

— Поемам защитата му pro bono.

— Много щедро от ваша страна.

— Преди време съм работил като обществен защитник.

— А сега?

— Сега съм на частна практика и се занимавам с корпоративно право.

— Какъв стаж имате като адвокат по наказателни дела?

— Две години.

Съдията си свали очилата и ги остави на банката пред себе си.

— Обвинението е изключително тежко, за изнасилване и предумишлено убийство — предупреди той.

— Наясно съм, Ваша Светлост. В миналото съм имал подобни дела.

— Колко?

— Поне десет.

— А колко от тях стигнаха до съдебен процес?

— Три — каза Рой и облиза устните си.

— Какви са вашите резултати?

— За съжаление загубих и трите.

— Ясно. — Съдията насочи вниманието си към Капитана. — Желаете ли да ви защитава адвокат Кингман, мистър Докъри? Ако имате възражения, разполагаме с много обществени защитници, които ще ви представляват безплатно.

Рой затаи дъх и се помоли на Бога Капитана да не захленчи за сладкиши.

Но той отговори съвсем нормално.

— Да, сър. Рой е моят адвокат.

— Мисис Данфорт?

— Обвинението смята, че мистър Кингман е в състояние да защитава адекватно интересите на мистър Докъри — хладно се усмихна Мона. — Ние не възразяваме срещу присъствието му в съда като негов защитник.

Съдията я изгледа скептично, но кимна.

— Добре. Съдът приема доводите на обвинението. Обвиняемият ще остане в ареста до второ нареждане.

После той удари с чукчето си и обяви следващото дело.

— Как я караш? — попита Рой, обръщайки се към Капитана.

— Мислиш ли, че ще ме оставят там? Три квадратни метра с легло.

— За момента ти го гарантирам — кимна Рой. — Но не забравяй, че скоро ще те измъкнем от там.

— Добре, Рой, както кажеш. А сега искам да се прибера, за да не изпусна обяда.

Полицаите го изведоха от залата, а Рой тръгна към изхода.

— Впечатлена съм, Кингман. Бях готова да се обзаложа, че ще се подмокриш.

Рой се обърна и видя ухилената Мона Данфорт зад себе си.

— Надявам се обвинението ти да е скалъпено също толкова зле, колкото ироничните ти забележки — сухо отбеляза той.

— Ще разбереш по-скоро, отколкото очакваш.

Мона бутна вратата и му направи знак да излезе пръв. Той се намръщи при гледката на тълпата репортери, които се спуснаха към него.

— Какво, по дяволите… — Хвърли поглед към прокурорката, която невъзмутимо наблюдаваше микрофоните и касетофоните, протегнати към него.

— Нормално е за всеки, който е решил да играе във висшата лига — спокойно отвърна тя.

Рой разблъска тълпата и остави Мона да рецитира предварително подготвените си изявления. Но репортерите бяха толкова настоятелни, че като нищо можеха да го изтласкат обратно. Отнякъде се появи дълга ръка, която го дръпна към странична врата и светкавично я затръшна под носовете на най-нахалните репортери.

Бет го пусна и направи крачка назад.

— Благодаря ти, шефке.

— Очаквах, че Мона ще задрънка обичайните си глупости. Как мина?

— Нормално. Без изненади.

— Можеш да се измъкнеш от тук. — Тя посочи коридора вляво от себе си.

— Знам, че е малко странно за теб.