Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 204

— Седемстотин седемдесет и пет милиона и поемане на задълженията.

— Помня, че беше нещо такова. Но не мога да съм сигурна, защото главата ми е претъпкана с цифри.

— Кажи ми нещо повече.

Кейси захапа сандвича с риба тон и продължи да крачи напред.

— Ние поехме само кешовото плащане, без задълженията.

— Парите бяха платени, но стана объркване с някакви непредвидени разходи.

— Кои по-точно?

— По вписване на нотариален акт, както и нерешени проблеми с главния наемател на мола „Далас-Форт Уърт“, които трябваше да бъдат изчистени преди превода на парите. В досието липсва официално потвърждение.

— По дяволите! Ние ли сме прецакали нещата?

— Не знам. Може би ние. Ето защо реших да отскоча до вашия офис и да надникна в архивите ви.

— Днес съм ужасно претрупана, Рой. Затова обядвам в движение.

— А след работа?

— Имам билети за концерт в Конститюшън Хол — колебливо отвърна Кейси.

— Още не съм разговарял с клиента — бързо рече Рой. — Надявах се да изчистим нещата, преди някой друг да се свърже с него. Знаеш ги онези типове в Емирствата. Ако нещо се е объркало, ние с теб трябва да хванем първия самолет, за да поднесем извиненията си на шейховете.

— Мразя да летя! — пребледня Кейси.

— В такъв случай дай да оправим нещата тук.

Кейси въздъхна и хвърли недоядения сандвич в близкия контейнер за смет.

— Какво ще кажеш за седем довечера? — попита тя. — Тогава в офиса няма да има никой, освен мен.

— Отлично, Кейси. Много ти благодаря.

След като се разделиха, Рой погледна часовника си и набра номера на Мейс. Тя му разказа за срещата в Нюарк и добави, че не е имало билети за по-ранния влак и е взела следващия. Но за лош късмет той натрупал голямо закъснение поради авария на локомотива, който блъснал оборудване, паднало на релсите от влака преди него.

— Едва ли ще се прибера по-рано от вечерта — каза унило тя. — Пеша щях да се придвижа по-бързо!

— Обади ми се веднага след като пристигнеш. Между другото, кантората ме е дала под съд.

— Какво?! Защо?

— Хвърлих само бегъл поглед върху мотивите. Пълни глупости.

— Ясно. Ако случайно чуя за някой добър адвокат, веднага ще ти се обадя.

Минута преди седем Рой се появи в офиса на ДЛТ. Работното време беше до шест и половина. На пръв поглед това изглеждаше рано, но не и ако се вземе предвид факта, че отваряха още в шест сутринта заради часовата разлика с клиентите си по света. След дългия и тежък работен ден, включващ сложни изчисления, спазване на срокове и извършване на електронни плащания до всички точки на планетата, служителите на фирмата бързаха да си тръгнат на минутата.

Кейси откликна на почукването му почти веднага. Обичайният кок го нямаше и косата й падаше свободно по раменете. Вместо високите токчета беше обула къси чорапи и маратонки.

— Изтеглих всички документи, с които разполагаме — информира го тя. — Ела да отидем отзад.

— Браво на теб.

— Прегледах ги внимателно, но не открих нищо от това, за което говориш. Все пак не съм юрист…

— Не се безпокой, аз ще се оправя.

Той отвори папката и се задълбочи в документите. Кейси се суетеше зад него. Нарочно работеше бавно и чакаше шанс да остане сам. Вече беше забелязал пакетчето цигари, което стърчеше от отворената й чанта на бюрото. В един момент вдигна глава и се усмихна.