Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 205

— Ще отнеме известно време. Защо не отидеш да изпушиш една цигара?

— Ох, още от обяд ми се пуши — въздъхна младата жена. — Но така и не ми остана време да се измъкна навън, а в сградата не се пуши.

— Е, сега можеш да го направиш.

Очите на Кейси се спряха на пакетчето „Уинстън“, пръстите й нерешително се свиваха и разпускаха.

— Добре, предавам се — реши най-сетне тя. — Няма да се бавя. Но май ще изпуша две една след друга…

— Отсреща нямаше ли едно заведение?

— О, да. Много харесвам кафето им. Служебното е отвратително!

— В такъв случай иди да пушиш, а после вземи по чаша кафе. — Рой бръкна в джоба си и й подаде банкнота. — Не бързай. По всичко личи, че тази работа ще ни отнеме известно време. С онези типове от Близкия изток шега не бива.

Той я изчака да излезе и моментално се прехвърли на компютъра й. За щастие не му трябваше парола, тъй като файлът с базата данни беше отворен. Нямаше представа от електронната система за архивиране на фирмата, но се надяваше, че имената на клиентите ще бъдат достатъчни. Оказа се прав. Бързо прегледа половин дузина сделки, които двамата с Даян бяха осъществили през последните осемнайсет месеца. И веднага му стана ясно откъде идва объркването на Кейси. В писмата с инструкциите по въпросните сделки изрично се упоменаваше каква сума трябва да преведе ДЛТ и при какви условия. Оказа се, че те се разминават с архивите на фирмата в един-единствен, но много важен детайл — сумата.

Рой беше направил справка с личния си архив по всичките шест сделки, които искаше да сравни с документите на ДЛТ. Сделката за Дикси Груп възлизаше на 775 милиона долара, плюс поемане на задълженията. Сумата беше надлежно отбелязана в писмото с инструкциите на „Шилинг и Мърдок“, което беше сканирано и архивирано от ДЛТ, както всички останали документи. Но в копието на екрана, написано на бланка на „Шилинг“, сумата на трансакцията възлизаше на 795 милиона, а именно с 20 милиона повече. От своята позиция във фирмата Кейси не би могла да открие разликата, защото стриктно следваше инструкциите и ако преведената сума отговаряше на сумата в писмото с инструкциите, тя нямаше как да открие нещо обезпокоително. А сумите вероятно бяха съвпадали.

Рой се облегна на стола. Защо клиентът от ОАЕ беше изпратил повече пари? Никой купувач не плаща повече от сумата, записана в договора за продажба. Но дали действително бе изпратил тези пари? Рой кликна няколко пъти и на монитора се появиха разписките за електронните преводи. Парите от чужбина се обработваха малко по-различно от междубанковите преводи в Съединените щати, особено след 11 септември. Рой знаеше, че властите следят с особено внимание преводите от страни, които са попаднали в специалния списък на секретните служби в случай, че те се използват за финансиране на терористична дейност.

Всички банкови преводи — вътрешни и международни, минаваха през системата на Управлението на федералния резерв, където подлежаха на задълбочена проверка. Разбира се, не можеха да се изключат и пропуски. Рой си отбеляза датата на писмото с инструкциите на монитора и я сравни със собствените си бележки. Оказа се, че писмото на монитора е изпратено два дни след писмото от архива на Рой. Случваше се често, защото тези писма се актуализираха постоянно в съответствие с промените в условията, настъпили в последния момент преди сделката. Но в този случай промени в условията нямаше. Неговото писмо се явяваше последно, с абсолютно твърди инструкции. Но някой го беше променил по-късно и бе добавил 20 милиона долара към окончателната сума за трансфер.