Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 200

103

За пръв път от две години насам Рой се появи в С-10. Това беше залата в съдебната палата на окръг Колумбия, където се извършваше първоначалното представяне на делата. Именно в нея щеше да се гледа и делото за предумишлено убийство срещу Капитана. Тя винаги беше претъпкана с народ, тъй като тук се повдигаха обвинения срещу евентуалните извършители на всякакви престъпления — от дребни кражби до убийства. Онези, които не бяха задържани под стража, седяха по скамейките в залата заедно с адвокатите си и чакаха да бъдат извикани. Арестуваните чакаха в отделно помещение.

Рой се смести на една от скамейките и огледа някои от обвиняемите, които неспирно обсъждаха нещо с адвокатите си. На практика С-10 често се превръщаше в място за среща на различни криминални типове, които безцеремонно, едва ли не пред съдията, крояха планове за бъдещи престъпления.

Рой подозираше, че неговото изслушване ще бъде обявено първо поради една-единствена причина. Мона Данфорт влезе в залата само минута преди звънчето да обяви началото на заседанието. Тя беше готова за битката, облечена в тъмносин костюм на „Шанел“, с бяла кърпичка в джобчето на сакото, с обувки на висок ток и перфектно начервени устни. От златистите й къдрици лъхаше на лак за коса.

Съдията дойде минута по-късно. Всички се изправиха. Съдебният пристав обяви делото им. Капитана се появи от една вътрешна врата в компанията на двама полицаи. Той седна на банката на защитата до Рой, а Мона се изправи до прокурорската банка. Съдията й се усмихна, после намести очилата на ръба на носа си и зачете документите. На тази фаза двете страни не бяха представили никакви доказателства. Засега те бяха само надлежно описани в материалите по делото. И всички в полза на Мона.

— Отдавна не съм ви виждал в тази зала, мисис Данфорт — започна съдията.

— Приятно ми е, че отново съм тук, Ваша Светлост.

Съдията размести листовете пред себе си и погледна към Рой.

— Какво пледирате?

— Невинен, Ваша Светлост.

Капитана равнодушно наблюдаваше развоя на събитията.

— Да се впише в протокола. Мисис Данфорт?

— Обвинението настоява за приложение на текста в член 1325, алинея първа, който изисква постоянно задържане под стража. Обвиняемият не работи, няма дом и семейство. Ние смятаме, че има голяма опасност да се укрие, като към казаното трябва да прибавим и сериозния характер на обвинението. Настояваме за постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.

— Възражения от страна на защитата? — попита съдията.

— Не, Ваша Светлост — поклати глава Рой.

— Доколкото съм осведомен, може би ще имаме някакви проблеми със защитника?

— Всички проблеми са решени, Ваша Светлост — бързо отвърна Мона.

Съдията погледна към Рой.

— Вярно ли е?

— Вярно е, Ваша Светлост — отвърна Рой и стрелна с поглед Мона.

— Мистър Кингман, в делото е отбелязано, че вашият клиент е бездомник без средства, който не може да си позволи наемането на адвокат. Но вие не сте обществен защитник.