Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 172

— Няма да е лошо.

Мейс прекъсна линията и погледна записките си, после набра „Справки“ и поиска номера на адвокатска кантора „Хамилтън, Петрочели и Сприслър“ в Нюарк.

Вдигна някаква секретарка, която бързо я прехвърли на Джули Хамилтън.

— Да?

Мейс накратко обясни защо се обажда.

— Даян Толивър?

— Може би я познавате като Даян Къшман. След развода е приела моминското си име. Току-що говорих с бившия й съпруг Джо Къшман. Той ми даде координатите ви.

— Чух нещо за някакво убийство, при което жертвата е била открита в хладилник или нещо подобно.

— Точно така. В хладилник.

— Изобщо не направих връзката. Знаех, че моминското й име е Толивър, но не ми е и хрумнало, че може да е тя. Все пак оттогава минаха повече от десет години. Горката жена! Какъв ужас!

— Така е. По тази причина ви търся.

— А от чие име се обаждате?

В гласа насреща прозвуча типичната адвокатска предпазливост, която Мейс познаваше много добре.

— Работя във Вашингтон и помагам на адвоката на човека, обвинен, че е извършил престъплението.

— Вече споменах, че оттогава са изминали поне десет години. Не виждам с какво мога да ви бъда полезна.

— Името Джейми Мелдън говори ли ви нещо?

— Защо питате?

— Защото и той е убит непосредствено след като се е срещнал с Даян.

Предпазливостта се превърна в лед.

— Страхувам се, че не мога да ви помогна.

— Искам да ви задам няколко въпроса за…

В слушалката прозвуча сигналът „свободно“. Тя отново набра номера, но този път секретарката отказа да я свърже.

— Моля ви, няма да отнеме повече от минутка…

Насреща затвориха.

Мейс бавно остави слушалката.

89

След разговора с Мейс Рой реши да не се бави с прегледа на архивите. Напусна кабинета си и слезе по стълбите на петия етаж. Но помещението се оказа заключено. Качи се обратно и тръгна към стаята за служебната поща. Дейв беше там и разпределяше току-що пристигналите писма и пакети.

— Къде е Джийн? — попита Рой, имайки предвид служителят в архива.

— Тръгна си по-рано, има час при лекар. Трябва ли ви нещо?

— Не е спешно. Ще те оставя да работиш.

— Вярно ли е, че вие ще защитавате онзи, когото арестуваха?

— Защо питаш? И ти ли ще ме упрекваш?

— Не. Според мен това им е работата на адвокатите. Искам да кажа, че не можете да откажете да представлявате някого, само защото не го харесват, нали?

— Първата умна приказка, която чувам днес, Дейв.

Младежът натовари количката си и излезе. Рой се престори, че тръгва след него, после направи един кръг и се върна в стаята. Затвори вратата след себе си и изтича към сервизния асансьор в дъното. Пъхна се вътре, натисна зеления бутон на стената и бързо прибра ръката си. Вратичката хлопна, машината се разтърси и потегли.

По време на краткото спускане си спомни предишния път. Плътно притиснат до Мейс. В джоба му наистина имаше фенерче, но не можеше да каже, че не беше възбуден. Близостта на младото й тяло и притокът на адреналин бяха влезли в особена комбинация, към която се прибавяше и опасността от бърза и насилствена смърт.

„Може би трябва да опитат тази техника и в банките за сперма“, помисли си той.