Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 173

Кабината спря, вратичката се отвори.

Рой излезе и се огледа. Беше тъмно, но той искаше да се увери, че няма никой. Започна бавна обиколка на голямата, изпълнена с високи полици стая. В ръката му се появи фенерчето. Беше приблизително запознат с разположението на архивите и бързо се насочи към секцията, в която се съхраняваха делата, по които беше работил заедно с Даян. Зае се да отваря кашоните. Във всеки от тях имаше здраво прикрепена пластмасова кутийка, съдържаща флаш памет с пълното съдържание на кашона.

В кантората течеше процес на електронно сканиране на архивните документи, но работата вървеше бавно, защото не всички юристи имаха право на достъп до цялата документация. Проблемът можеше да бъде решен с въвеждането на индивидуални пароли за отделните дела, но ръководството не бързаше да го направи, тъй като беше наясно, че повечето юристи забравят паролите си или нехайно ги предоставят на своите колеги. Така се стигна до решението за флаш паметите с информация, прикрепени директно към кашоните. Те изискваха парола, която юристите получаваха само с разрешение на ръководството.

Рой имаше право да прегледа кашоните с работата си, но беше убеден, че Акерман вече се е погрижил това да става само с негово знание. Прегледа набързо десетина кашона, прибирайки флаш паметите на всеки от тях. Дребно престъпление в сравнение с нещата, които двамата с Мейс вече бяха извършили. Отказа се да използва товарния асансьор по обратния път, защото имаше опасност да завари някой в стаята за служебната поща на шестия етаж.

Открехна вратата и предпазливо надникна навън. Коридорът беше пуст. Бързо го прекоси, качи се по стълбите и след минута беше в кабинета си. Извади първата флаш памет и понечи да я включи към компютъра си. Погледът му попадна на лепенката върху уебкамерата и ръката му замръзна.

Ами ако са хакнали компютъра? Включа ли флашката, моментално ще разберат какво търся!

Върна миниатюрното устройство в джоба си, грабна куфарчето и се насочи към вратата. В момента, в който я отвори, пред него се появи фигурата на Честър Акерман. Зад него стояха двама души в униформи на охранителна фирма.

— Веднага ми предай картата си за достъп! — протегна ръка Акерман.

— Какво става, Честър? — попита Рой и огледа едрите фигури на мъжете в униформа зад него. — Кои са тези хора? Нима най-сетне си се вслушал в съвета ми да смениш Нед?

— Тези хора са тук, защото всичко трябва да стане гладко.

— Гладко? Нали ти казах, че ще те уведомя, ако реша да защитавам Докъри?

— Току-що направих справка в съда, откъдето ме информираха, че вече си вписан като официален защитник на убиеца и утре сутринта ще го представляваш на предварителното изслушване.

— А защо си се обадил там?

— Защото не ти вярвам. И по всичко личи, че подозренията ми са основателни. Картата, моля!

Рой му я подаде.

— Ще ми позволиш ли да събера личните си вещи?

— Ще ти ги изпратим. Освен това се налага да те претърсим…

Рой направи крачка напред и заплашително се приведе над шефа си.

— Ще те унищожа, само да ме докоснеш! — изсъска той. — Ще ти взема къщите, колите, пенсионното ти осигуряване, а дори и тази фирма! — Очите му се извъртяха към охранителите. — Искате ли същото да се случи и с вас?