Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 174

Двамата едри мъже нервно се спогледаха и отстъпиха крачка назад.

— Добре, добре! — остро отвърна Акерман. — Изчезвай, преди да съм те обвинил в незаконно проникване!

— И на теб ти желая приятен ден!

Рой напусна кантората с високо вдигната глава, без да обръща внимание на колегите си, които любопитно надничаха през отворените врати. Сигурно ще започнат да ръкопляскат в момента, в който вратата се затвори след мен, мрачно си помисли той.

Във фоайето Нед надигаше голяма бутилка кока-кола.

— Хей, мистър Кингман, видя ли двамата охранители, които се качиха горе? — подвикна той.

— Много добре ги видях.

— Всичко наред ли е?

— О, да, всичко е наред! — отвърна Рой и раздрънка флашките в джоба си.

90

Рой се отби в апартамента си да вземе някои необходими неща, а после потегли към имението на Олтман и се обади на Мейс. Информира я какво се беше случило, а тя на свой ред му разказа за разговора си с Джо Къшман.

— Хърбърт е подготвил меню от седем изискани ястия, но честно казано, в момента умирам за един мазен хамбургер с пържени картофки — каза тя.

— Ще взема по пътя — обеща Рой. — И бездруго ще се наложи да работим по време на вечерята.

Един час по-късно беше в имението. Хапнаха в къщата за гости, защото не искаха Хърбърт да ги засече как се тъпчат с недопечено месо и пресолени картофи.

— Къде са Алиша и Тайлър? — попита Рой.

— На угощение в резиденцията на домакина. Между другото, в менюто им присъства кускус, телешко филе в собствен сос й гарнитура от екологично чист зелен фасул, а за десерт ще им предложат класически крем брюле.

— Хърбърт ли ти го каза?

— Не е нужно да ми го казва, защото получавам специална разпечатка с дневното меню. Остана много разочарован, когато му казах, че ще пропуснем поредния му кулинарен шедьовър.

— Не съм сигурен, че тригодишните момченца си падат по кускус и крем брюле — поклати глава Рой.

— О, за Тайлър е приготвил спагети, кюфтенца и шоколадов сладолед. Според мен Хърбърт обича децата.

Докато се хранеха, Рой преглеждаше съдържанието на флашките на един лаптоп, който Мейс беше взела от Олтман.

— Откри ли нещо? — седна до него тя.

— Все още не.

— Искаш ли кафе?

— Да, ако може цял литър.

Тя направи кафето, сложи го на една табла заедно с две чаши и го занесе на масата.

— Захар, сметана?

— Да, ако обичаш.

Рой пое поднесената му чаша и премлясна.

— Добро е.

После я погледна с дяволита усмивка.

— Какво има? — подозрително го изгледа тя.

— Не знам. Просто ми е трудно да си те представя в ролята на домакиня.

— Не съм. Има доста да почакаш, ако искаш да ме видиш с престилка.

— Но кафето ти е чудесно.

Мейс преглътна желанието си да го жилне и кимна.

— Дано!

— Значи наистина искаш да отскочиш до Нюарк, така ли?

— Онази адвокатка направо ми затвори, когато й казах, че Джейми Мелдън е бил убит непосредствено след срещата си с Даян. Но без съмнение го е познавала.