Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 170

— Наистина ще имаме нужда от помощ — потвърди Райгър. — Предполагам, че са ви запознали с детайлите?

— Да. И разбирам защо сте объркани. Разхождали са ви като слонове в стъкларски магазин и са искали невъзможното.

— Точно така. Ние сме от хората, които предпочитат да вършат нещата по свой начин.

— Според Бърнс ние трябва да осигурим логистиката, да привлечем необходимите ресурси и накрая да заложим капана — каза тя.

— Това вече ми звучи като стратегия.

— Внимавайте къде стъпвате. Ще включа осветлението едва след като стигнем до вътрешното помещение. Ченгетата имат навика да се отбиват насам.

— Разбрано. А вие откъде сте всъщност?

— Нали видяхте документите ми?

— Аз разполагам с няколко подобни комплекта и във всеки от тях пише нещо различно.

— Добре де, от Министерството на правосъдието. Това стига ли ви?

— Всички казват така — ухили се Райгър.

— Знам — отвърна с усмивка Бард.

Дон Хоуп се взираше в краката си.

— Защо са тези найлони по пода? — попита той и вдигна единия си крак.

— И по стените — добави Райгър, докосвайки стената до себе си.

Мери Бард реагира с грациозността на балерина и скоростта на тигър. Ритникът улучи Райгър в слабините и го заби в стената. Въздухът шумно напусна дробовете му, сърцето му прескочи един такт. Тъмнината им попречи да видят блясъка на двата двайсетсантиметрови ножа, които едновременно се появиха в ръцете на жената. Единият преряза гърлото на Райгър, който падна като подсечен, без дори да извика, инстинктивно притиснал с пръсти дълбоката рана.

Дон Хоуп успя да измъкне пистолета си. Но още преди пръстът му да се увие около спусъка, кракът на жената се стрелна напред с невероятна сила и строши коляното му. Сухожилията се скъсаха като прекомерно опънати ластици. Нечовешкият му рев беше прекъснат от рязък замах с втория нож, който разсече гърлото му. Артериалната кръв бликна като фонтан и плисна по стените на тесния коридор.

Хоуп рухна до мъртвия си партньор, от гърдите му излетя протяжен гъргорещ звук и дишането му спря. Осветлението се включи, в коридора се появиха някакви хора, които сръчно увиха труповете в големите найлонови листове и ги понесоха към микробуса, който чакаше на рампата в дъното на склада. Минута по-късно Райгър и Хоуп потеглиха на последното си пътуване.

Бард сръчно съблече окървавените си дрехи и остана по сутиен и бикини. Един от мъжете й подаде памучен гащеризон. Тялото й беше стегнато, с добре оформени мускули на ръцете, раменете и бедрата. Поради отсъствието на каквито и да било тлъстини многобройните й белези се открояваха релефно. Тя дръпна ципа на гащеризона, влезе в тоалетната и старателно изми от лицето, ръцете и косата си следите от двойното убийство. Свали очилата с черни рамки и ги пъхна в джоба си. Те бяха за нощно виждане, което й бе позволило да се ориентира в мрака далеч по-добре от жертвите си. Няколко минути по-късно тя напусна склада през една от страничните врати, запали двигателя на малкия смарт и пое към изхода. Включи мобилния си телефон едва когато излезе на междущатска магистрала 66.