Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 171

— Готово — обяви тя и прекъсна линията.

Джарвис Бърнс остави слушалката и на лицето му се появи една от редките усмивки.

— На това му се вика йерархичен принцип, агент Райгър! — промърмори той.

Преди да се върне към обичайната си работа, погледна часовника си. След две минути се задействаха химикалите, с които бяха напоени специалните заповеди в банковия сейф на Райгър. За десет секунди документите, оневиняващи двамата агенти в случай на провал, се превърнаха в изпарения.

88

По странно стечение на обстоятелствата бившият съпруг на Даян Толивър току-що беше разбрал, че жена му е станала жертва на престъпление. Явно новините пътуват дълго, докато стигнат толкова далеч на запад, помисли си Мейс. Но това беше нормално, тъй като националните медии едва ли бяха отделили повече от секунда на смъртта на един обикновен гражданин, и то само защото бе настъпила при необичайни обстоятелства. Джо Къшман не беше разстроен и нямаше намерение да присъства на погребението. Това също беше разбираемо. От развода с Даян бяха изтекли повече от десет години и той отдавна се беше оженил повторно. А и Рой беше споменал, че раздялата им трудно би могла да се нарече приятелска.

— Тя ми изневери! — гневно обяви Къшман по време на телефонния разговор.

— С кого?

— Не знам. Така и не успях да разбера, а после престана да ми пука.

Тези думи бяха изречени на порции, в слушалката ясно се чуваше как мъжът насреща дърпа от цигарата си. Гласът му беше дрезгав, а дробовете му вероятно отдавна бяха задръстени с катран.

— Как разбрахте, че ви изневерява? — попита Мейс.

— Всички признаци бяха налице. Започна да си купува секси бельо, което със сигурност не беше предназначено за мен. Тръгна на фитнес, отслабна, смени козметиката, започна да пътува в „командировки“. Изобщо, цялата обичайна програма. Нямахме деца и нещата опряха до класическата раздяла на имуществото, след което всеки пое по пътя си. Разбира се, нейната юридическа кантора не пропусна да ми забие ножа. Принудиха ме дори да поема част от хонорара на нейния адвокат, представяте ли си?!

— Защо?

— Тя печелеше добри пари, но аз изкарвах много повече. Бях строителен предприемач в Ню Джърси, което по онова време си беше истинска печатница на пари.

— Браво на вас.

— Така ли мислите? Ще ви призная нещо: сега нямам толкова пари, но пък се наслаждавам на плажовете и великолепния климат, които нямат нищо общо с леда и калта в Джърси!

— Случайно да помните името на кантората, която я представляваше?

— Ама вие шегувате ли се?! Как мога да я забравя, след като всеки ден й попълвах чекове! „Хамилтън, Петрочели и Сприслър“. Седалище в Нюарк, собственост на три дами. Или по-точно на три диви котки. Дори адвокатът ми изпитваше ужас от тях. Бяха толкова добри, че на по-късен етап потърсих услугите им за някои други сделки.

— Много ви благодаря за информацията.

— Дано ви свърши работа. Ние с Даян не се разбирахме, но никой не заслужава да умре по този начин. Може би все пак ще изпратя букет цветя.