Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 168

— Каква е връзката с Мелдън?

— Няма връзка, поне засега. Но все пак е някаква отправна точка.

— Нещо ново за ДЛТ?

— Довечера мисля да сляза в архива и да се поразровя.

— Не бива да оставаш в службата след работно време, Рой!

— Не съм сигурен, че някой от колегите е замесен, но все пак ще сляза долу и ще прегледам кашоните. Ако открия нещо интересно, ще го занеса у дома.

— Защо не тук? Имението на Ейб се охранява наистина добре.

— Мислиш ли, че няма да възрази?

— Мястото е толкова огромно, че той няма да те забележи, дори да се появиш с цяла танкова бригада!

— Добре. Така може би е по-разумно.

— Освен това ще ти помогна при прегледа на документите. Така ще стане по-бързо. Ще ходиш ли при Капитана?

— Да, веднага след като приключа тук. Преди малко ме информираха, че предварителното изслушване в съда е насрочено за утре сутрин. Искам да обсъдя някои подробности с него, разбира се, ако изобщо си спомня нещо.

— Предварителното изслушване е формално, нали?

— Нищо не е формално, когато насреща ти се изправи Мона Данфорт. За повдигане на обвинение в предумишлено убийство ще им трябва голямо жури.

— Или ще върнат делото за доразследване.

— Какво си правила днес следобед? Да не би да си чела учебници по наказателно право?

— Бях ченге, Рой — въздъхна Мейс. — Явявала съм се в съда повече от мнозина адвокати.

— При събраните доказателства няма как да върнат делото за доразследване. По-скоро веднага ще му дадат ход, тъй като имат всички основания за повдигане на обвинение. Капитана ще бъде обвинен в предумишлено убийство, след което ще насрочат дата за началото на процеса. Нещо ново от сестра ти за семенната проба?

— Задръж така.

Мейс направи бърза проверка на гласовата си поща, допускайки, че може би е проспала съобщението от Бет.

— Не, няма нищо.

— Добре. Звънни ми в момента, в който получиш някакъв резултат. Не ми се ще да отида в съда с превръзка на очите.

— А когато отидеш, фирмата ти ще бъде наясно за позицията, която си избрал.

— Знам. Вероятно ще ме уволнят. Затова искам още днес да прегледам архивите. Втори шанс едва ли ще имам.

— Успех.

— И на теб.

Мейс прекъсна връзката и веднага набра номера на Джо Къшман — бившия съпруг на Даян Толивър, който сега живееше в хавайския рай.

Там сигурно е прекрасно.

87

Барбекюто бе отдавна угаснало, а слънцето се скри, отстъпвайки място на досадния дъждец. Облечени в обикновените си костюми, Райгър и Хоуп пътуваха в новата си кола.

— Всички заповеди са наред, нали? — шеговито се обади Хоуп.

— Аха — кимна Райгър. — Заключени са на сигурно място в личния ми сейф. Отскочих до банката веднага след като си тръгнахте.

— Значи ставаш параноичен дори към мен — заключи Хоуп, смъкна страничното стъкло и напълни дробовете си с влажния въздух. — Чии са подписите?

— На всички, които поискахме. Включително на Бърнс и Донъли.

— Дано Донъли най-после е започнал да ни приема сериозно. — Хоуп се извърна към партньора си и добави: — Барбекюто беше страхотно, Карл. Идеята ти беше много добра.