Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 12

Дейвид Балдачи

— Слепеца ми липсваше почти толкова, колкото и ти — призна Мейс.

— И той страдаше за теб — отвърна Бет.

— Мъчно ли ти беше за мен, приятелю? — попита Мейс и разроши козината му.

— Още не мога да повярвам, че искаха да го приспят само защото е сляп! Това куче има нос, който му върши работа повече от мощен бинокъл!

Мейс се изправи, но продължи да гали главата на песа.

— Ти открай време мъкнеше у дома разни животни с проблеми — обърна се към сестра си тя. — Помниш ли глухата котка и трикракия боксер?

— Всяко живо същество има право на шанс в живота.

— Включително и по-малките сестри ли?

— Отслабнала си, но изглеждаш в отлична форма.

— Тренирах всеки ден. Това ме крепеше.

Тя разгада особения поглед на сестра си за част от секундата.

— Чиста съм, Бет. Влязох чиста и не се докоснах до нищо от онова, което се предлагаше. Трябва да ти кажа, че там циркулира повече дрога, отколкото в централата на „Пфайзер“. Смених метадона с ендорфини. Ако искаш, веднага ще дам проба урина за изследване, за да ти докажа, че съм чиста.

— Не искам нищо подобно — поклати глава Бет. — Но трябва да си готова, защото това със сигурност ще бъде едно от изискванията на пробационния служител.

Мейс въздъхна. Почти беше забравила, че ще бъде на пробация в продължение на цяла година заради някои допълнителни фактори в присъдата й. При нарушение незабавно щяха да я върнат в затвора, и то за по-дълъг срок от излежаните двайсет и четири месеца.

— Познавам човека, свестен е — добави Бет. — Първата ви среща е следващата седмица.

— Мислех, че ще е по-скоро.

— Обикновено е така, но аз го предупредих, че ще живееш при мен.

Мейс впери поглед в лицето й и попита:

— Нещо ново за онзи, който ме накисна?

— Имам известна представа, но за това ще говорим по-късно.

Тонът, с който бяха изречени тези думи, накара Мейс да не настоява.

— Умирам от глад, но първо искам да се изкъпя — смени темата тя. — Не е лесно да имаш две минути на ден под студения душ цели две години.

— Горе има всичко — кърпи, сапун, шампоан. Подредила съм дрехите ти в спалнята за гости.

Трийсет минути по-късно сестрите се настаниха в просторната кухня, за да хапнат бъркани яйца, бекон и препечени филийки, които Бет беше приготвила, докато Мейс беше в банята. Шефката се беше преоблякла в дънки и широка тениска с надпис „Академия на ФБР“. Беше боса, а косата й беше прибрана на конска опашка. Мейс носеше бяла риза с дълъг ръкав и джинси, които не беше обличала две години. Преди й бяха впити, а сега й висяха.

— Ще ти трябват нови — отбеляза сестра й. — Колко тежиш в момента? Около шейсет?

— По-малко — отвърна Мейс и изопна с палец колана на джинсите. — Не знаех, че преди две години съм била такова прасе.

— Ами, прасе — поклати глава Бет. — Дори тогава правеше повече обиколки от колегите си. Никой мъж не смееше да се надбягва с Мейс Пери.

Ярките лъчи на утринното слънце нахлуваха през прозореца. Бет наблюдаваше как сестра й се наслаждава на всяка хапка и внимателно отпива от чашата с кафе. Мейс забеляза погледа й и остави вилицата и чашата на масата.